Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Внезапно клепачите му се отвориха и той погледна шкафа под мивката. Да, помисли си той. Точно това му бе необходимо.
Няколко минути по-късно той излезе от спалнята им и вече се чувстваше както трябва, облечен в смокинга и т.н. Когато стигна до върха на голямото стълбище, свещите, наредени от двете страни на стъпалата, светеха и блещукаха. Долу във фоайето имаше още: около камините, на пода, дори бяха монтирани свещници на арките, водещи към другите стаи.
- Изглеждаш добре, синко.
Куин се обърна и погледна през рамо.
- Хей, господарю.
Рот излезе от кабинета си, хванал кралицата с едната си ръка, а с другата държеше кучето.
- Нямам нужда от зрение, за да кажа, че изглеждаш прекрасно в пингвинските дрехи.
- Благодаря ви, че ми позволихте да го направя.
Рот се усмихна и големите му, бели зъби, проблеснаха. Притисна жена си, целуна я бързо и се засмя.
- По душа съм страшен романтик, не знаеш ли?
Бет се засмя и стисна ръката на Куин.
- Късмет. Не че ти е нужен.
Относно това не беше много сигурен. В действителност, когато остави Първото семейство и тръгна сам надолу, изпитваше ужас. Разтърка лице и се зачуди откъде по дяволите му дойде на ум, че идеята е добра...
„Не се дръж като страхливец”, каза си той.
Запристъпва надолу, пристегна сакото си и го закопча. Точно като джентълмен. Бе по средата на стълбите, когато вътрешната врата на вестибюла се отвори широко и течението накара пламъците на свещите да затрептят.
Куин се спря – Фриц придружаваше двете фигури, които пристъпваха от крак на крак, за да загреят. Като по команда и двамата погледнаха към него.
Родителите на Блей бяха облечени официално, баща му носеше смокинг, а майка му бе облякла най-красивата синя кадифена рокля, която Куин някога бе виждал.
- Куин! – възкликна тя, повдигна полата си и закрачи бързо по мозайката. – Погледни се само!
Усети как бузите му пламнаха, наведе глава и закрачи надолу към нея. Дори на високи токчета тя беше почти цял фут по-ниска от него, но той отново се почувства на дванадесет, когато тя го хвана за ръце и ги разпери широко.
- Леле, ти си най-прекрасното нещо, което някога съм виждала!
- Благодаря. – Той се покашля. – Аз, ъ, исках да изглеждам добре.
- Справил си се! Нали, съпруже мой?
Бащата на Блей се приближи и подаде ръка.
- Много добре, сине.
- На Форд е. Поне така мисля. – Господи, наистина звучеше глупаво. – Или нещо такова.
Стиснаха ръце с бащата на Блей, прегърнаха се, и баща му каза:
- Много се радвам за двама ви.
Майката на Блей заподсмърча и извади бяла кърпичка.
- Прекрасно е. Имам още един син – двама синове! Ела да те прегърна. Двама синове!
Куин се предаде мигновено, защото категорично не можеше да откаже нищо на жената – още повече прегръдка. Прегръдките ѝ бяха по-хубави дори от лазанята ѝ. Господи, обичаше родителите на Блей. Двамата с Блей им бяха отишли на гости няколко вечери, преди да решат да разкрият връзката си, и въпреки че Куин щеше да се посере от страх, родителите се отнесоха с тях милостиво, спокойно и… нормално. Но Блей не знаеше за посещението на Куин от миналата вечер, точно след падането на нощта, малко преди да отидат в клуба…
Когато Куин се откъсна от прегръдката ѝ, зърна Лейла, застанала на прага на трапезарията. Повика я да се приближи и сложи ръце на раменете ѝ, защото усещаше, че тя се чувства неловко.
- Това е Избраницата Лейла.
- Просто Лейла, - измърмори тя и подаде ръка.
В отговор бащата на Блей се поклони дълбоко, а майка му направи реверанс.
- Моля ви, не е нужно, - заговори Избраницата, само за да накара двойката да се успокои и да забрави за формалностите.
- Скъпа моя, Куин ни съобщи благословените новини. – Майката на Блей грейна. – Как се чувстваш?
Втора точка за родителите на Блей. Куин не можеше да повярва колко добре се държаха, когато им съобщи за бременността – и дори сега се държаха прекрасно с Лейла, но те винаги се държаха така.
Господи, не бяха се променили, откакто Куин ги познаваше, и оставаха незаразени от простотиите на глимерата, не се притесняваха от осъдителното поведение на аристократите, и винаги бяха готови да направят онова, което смятаха за редно, и то на мига.