Дванайсетата карта [bg]

— Според мен трябва да приемем, че нещо в статията го интересува. Кой знаеше темата на изследването ти. Учителят, предполагам.

— Не, не съм му я казала. Само Лакиша знаеше. Може да е споменала пред някого, но се съмнявам. Тя не се интересува много от училищни задачи, ако ме разбирате. Дори от своите. Миналата седмица отидох в харлемския съдебен архив да проверя дали имат сведения за престъпления от деветнайсети век, но не им казах нищо конкретно. Е, господин Бари знаеше.

— И сигурно го е споменал пред другия посетител, който се е интересувал от списанието — изтъкна Райм. — Така, сега само да предположим, че в статията има нещо, което престъпникът не иска да се разчува… може би за твоя прадядо, може би нещо друго. — Погледна Сакс. — Има ли някой на местопрестъплението?

— Един патрул.

— Обади се да разпитат служителите. Да проверят дали Бари е споменал пред някого за статията. Да претърсят и бюрото му. — Хрумна му още нещо. — И да видят с кого е говорил по телефона през последните месеци.

Селито поклати глава:

— Линк, наистина… звучи малко пресилено, не мислиш ли? Тук става дума, какво? За деветнайсети век? Това не е стар случай. Това е история.

— Професионален престъпник инсценира изнасилване, ранява човек, убива друг пред дузина полицаи и за какво? Заради една стара статия! Това не е старо, Лон. Това е сензация.

Дебелакът сви рамене и телефонира в участъка, за да даде заповеди за дежурните полицаи на местопрестъплението. После се обади в отдел „Разрешителни“ и нареди да изземат телефонните записи от служебния и домашния телефон на Бари.

Райм погледна слабичкото момиче и реши, че няма избор. Трябваше да ѝ съобщи лошата новина:

— Досещаш се какво означава това, нали? Освен, онзи тип е откраднал едно старо списание.

Замълча. По тревожния поглед на Сакс личеше, че полицайката най-после се е досетила за последствията. И предаде новината на Джинива:

— Линкълн иска да каже, че престъпникът вероятно още не се е отказал.

— Това са пълни глупости — промълви момичето и поклати глава.

След кратка пауза Райм отвърна сериозно:

— За съжаление не са.