Дванайсетата карта [bg]

След по-малко от десет минути телефонът иззвъня.

— Команда, вдигни телефона — заповяда Райм.

— Детектив Райм, моля.

— Аз съм Райм.

— Агент Филипс от Девета улица.

Имаше предвид Девета улица във Вашингтон. Главната квартира на ФБР.

— Какво имате за нас? — дръпнато попита Райм.

— И благодаря, че се обадихте толкова скоро — побърза да добави Сакс; понякога се налагаше да компенсира рязкото държане на Райм.

— Няма място за притеснение, госпожо. Онова, което изпратихте, ми се стори странно, затова го прехвърлих към „Анализи“. Получихме резултат. Почти няма съмнение за вида на веществото.

„Колко опасен е експлозивът?“ — запита се Райм.

— Казвайте. Какво е веществото?

— Захарен памук.

Райм не знаеше такова жаргонно наименование, но се появяваха все нови експлозиви с невиждана мощ. Дали не беше някой от тях?

— Какви свойства има?

— Сладки — отвърна след кратка пауза агентът.

— Как така?

— Сладко е. Вкусно.

— Истински захарен памук ли имате предвид? От онзи, дето се продава по панаирите?

— Да, точно така.

— Ясно — въздъхна криминалистът. — А пикочната киселина сигурно е попаднала на обувката му, когато е стъпил на някое припикано от кучета място.

— Не знам къде е стъпвал — отвърна агентът, верен на типичната за Бюрото прецизност, — но наистина даде положителен резултат на теста за кучешка урина.

Райм благодари и прекъсна връзката. Обърна се към сътрудниците си:

— Пуканки и захарен памук. Къде може да е бил?

— На футболен мач?

— Нюйоркските отбори отдавна не са играли на местен терен. По-вероятно нашият извършител е минал през място, където наскоро е имало панаир или карнавал. — Райм се обърна към Джинива: — Да си ходила на панаир в последно време? Може да те е набелязал там.

— Аз ли? Не. Не съм по панаирите.

Райм се обърна към Пуласки:

— Задачата с буболечките отпадна, полицай. Обадѝ се където трябва и провери какви разрешителни са издавани за панаири, карнавали, религиозни празници и всякакви такива.

— Слушам.

— Какво още имаме? — попита Райм.

— Люспици от конзолата на апарата за микрофилми, където го е ударил с тъпия предмет.

— Люспи ли?

— Лак, предполагам, от предмета, който е използвал.

— Добре, прати ги в Мериленд.

В мерилендската централа на ФБР имаше голям архив с данни за всякакви видове боя. Използваше се най често за сравняване на проби от автомобилна боя, но имаха и много информация за различни лакове. След още едно обаждане до Делрей Купър изпрати резултата от хроматографския анализ на люспиците. Няколко минути по-късно телефонът иззвъня. Оказа се, че такъв лак се използва при изработването на екипировка за източни бойни изкуства и полицейски палки. Лошата новина бе, че лакът не съдържа производствени маркери и се продава в големи количества — на практика с неустановим произход.