Войните ги започват неудачниците [bg]

— Голямо си нещастие! — с чувство произнесе Люся.

Тя все още гледаше през прозореца.

— Да не ме бъркаш с някого? — осведоми се Артьом и леко намали скоростта.

Той не разбираше на какво се е обидила младата жена и защо мълчи, откакто свърши лекцията.

— Мислиш, че не видях как се пулиш на тая мургава фръцла? Добре, че не си счупи врата!

Как пък успя да види?

— Люсенка, това беше само гимнастика! Раздвижване след сън, просто си въртях глава.

— Женкар!

Артьом разбра, че е загазил. Вечерта, и без това скапана заради тъпата лекция, заплашваше да завърши с тежки бойни действия и самотна нощувка в неговата ергенска квартира.

— Люсенка, това дори не е смешно. Нямам си друга работа, че да се пуля на разни жени!

— Не трябваше да те взимам със себе си.

— Знаеш ли, в края на лекцията ми стана интересно! — Артьом рязко смени темата, докарвайки съвсем прилична имитация на ентусиазъм.

— Поне разбра ли, за какво става дума?

— Разбира се! Само не можах да разбера как този Тайнствен Град може да се намира на територията на Москва?

— Тайният Град, — поправи го Люся.

— Хубаво, нека да е Таен, ами жителите, постройките? Освен това Москва е на осемстотин и петдесет години, а, доколкото разбрах, става дума за хилядолетия!

— В историята за възникването на Москва има много бели петна. Кой я е създал? Защо именно тук? Напълно е възможно обитателите на Тайния Град съзнателно да са издигнали около себе си обикновено човешко селище. С конспиративна цел.

— И са успели да останат незабелязани?

— Защо трябва да ги забелязваме?

— Но те са различни! Сигурно се отличават от нас!

— Разбира се, че се отличават.

— Ето, виждаш ли!

— Как ще разбереш, че съседът ти има две сърца? И всичките му деца имат по две сърца? И всичките му роднини също?

— Докторите ще разберат. Патолозите.

— Ами ако докторът също има две сърца? Или те си имат свои доктори?