Наследството на Карл Велики [bg]

— В такъв случай вземи книгата и ме последвай.

Но Малоун не беше в настроение да отстъпва.

— Какво ще кажеш, ако ти вземеш книгата, а аз си остана с пистолета? — подхвърли той и пръстите му здраво стиснаха оръжието.

— Добре — кимна тя. — След като ще се почувстваш по-добре…

Жената вдигна книгата и тръгна към вратата. Малоун я последва.

Озоваха се пред каменно стълбище, което се извиваше надолу и свършваше пред друга слабо осветена врата. Поеха по него. Попаднаха в тесен коридор с дължина почти двайсет метра. От двете му страни имаше симетрично подредени дървени врати. В дъното също имаше врата.

— Крипта ли е?

— Не — поклати глава тя. — Монасите погребват мъртвите си горе, в манастира. Това са останки от средновековна обител, която днес се използва за склад. Дядо ми е прекарвал много време тук, особено по време на Втората световна война.

— Скривалище?

— В известен смисъл — кимна тя и пое напред по коридора, осветен от няколко голи крушки.

Помещението се оказа нещо като музей, запълнен от странни каменни предмети и няколко пана с фина дърворезба. Четирийсет, може би петдесет експоната, всеки под собствен кръг от ярка светлина. В дъното бяха подредени няколко маси, също осветени отгоре. До стената имаше двойка дървени шкафове, боядисани в типичните баварски цветове.

Жената посочи резбованите пана, под които бяха подредени най-различни дреболии, изработени от дърво: кръстове и полумесеци, звезди и сърца, звезди и корони.

— Събирани са от фронтоните на селските къщи в Холандия. Някои хора ги наричат фолклорно изкуство. Но за дядо ми бяха нещо повече, което е изгубило значението си с времето. Затова ги събираше.

— След поражението на Вермахта?

В очите й проблесна раздразнение.

— Дядо ми беше учен, а не нацист.

— Доста изтъркана версия, не мислиш ли?

Тя умишлено пренебрегна заядливостта му.

— Какво знаеш за арийците?

— Достатъчно, за да си давам сметка, че тази идея не е рожба на нацистите.

— Още един пример за фотографската ти памет?

— Ти си истински извор на информация за мен.

— Която положително ще събереш и за мен, ако решиш, че си заслужава.

Това си беше чистата истина.

— Концепцията за арийската раса възниква през осемнайсети век — продължи тя. — Тази раса се състои от високи, стройни и мускулести индивиди със златиста коса и сини очи. По онова време се обръща внимание и на приликата между древните езици. Идеята, обърни внимание, е на британски юрист във Върховния съд на Индия. Той изучавал санскритски и пръв забелязал близостта на този език със старогръцкия и латинския. В един момент започнал експерименти с думата „ариа“, означаваща „благородство“. С нейна помощ изучавал различните индийски диалекти. Повечето учени след него забелязали близостта на санскритския с други езици и започнали да използват думата за описание на тази езикова група.