Наследството на Карл Велики [bg]

Сложи крак на стълбата и пое горящата факла от ръцете на Фон Помело. Пред очите му се плъзнаха десет напречни дъски, след което краката му стъпиха на пода. Въздухът беше застоял, като в пещера. Странната миризма стана по-силна, но Ото вече беше убеден, че това е миризмата на властта.

Под светлината на факлата се разкри мраморна гробница, чиито размери отговаряха на параклиса горе. Фон Помело и двамата епископи се спуснаха след него.

После го видя. Карл Велики го чакаше на мраморен трон под каменен балдахин. Трупът беше увит с пурпурни одежди. Лявата ръка, скрита в ръкавица, държеше скиптър. Кралят беше като жив, опрял рамене в облегалката на трона. Прикрепена към короната златна верига държеше главата му изправена. Лицето беше покрито с парче плат. Разложението беше видимо, но крайниците бяха по местата си. Липсваше само върхът на носа.

Ото почтително падна на колене, останалите побързаха да сторят същото. Владетелят беше като в транс. Не бе очаквал подобна гледка. С течение на годините беше чувал най-различни легенди, но бе предпочел да не им обръща внимание. Императорите се нуждаят от легенди.

— Чувал съм, че в короната е вплетена частица от Светия кръст — прошепна Фон Помело.

Ото също го беше чувал. Тронът бе поставен върху дебела мраморна плоча. Трите й видими страни бяха покрити със скулптурни фигури. Мъже, коне, колесница. Двуглава хрътка, пазител на ада. Жени с кошници цветя в ръцете. Римлянки. Подобно великолепие Ото беше виждал единствено в Италия. А присъствието си тук, в тази християнска гробница, възприемаше като знак, че имперските му мечти имат всички основания да се сбъднат.

Встрани от трона лежаха щит и меч, Той беше чувал за щита, благословен лично от папа Лъв в деня, в който Карл е бил провъзгласен за император преди двеста години. Върху него беше изрисуван кралският печат. Младежът беше виждал копия от него в императорската библиотека.