Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Зодия убиец [bg]
Зодия убиец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зодия убиец [bg]

Электронная книга - «Зодия убиец [bg]». Краткое содержание книги:

Нощ. Две млади жени лежат в болницата за неомъжени майки и чакат да започнат родилните им болки. Чувстват се самотни и се страхуват от момента, в който бебетата ще им бъдат дадени за осиновяване, а те ще се върнат в домовете си, за да живеят сред лъжи… и позор. От онази нощ са изминали четирийсет и пет години. В кантората на бостънския адвокат Скот Фин неочаквано се появява прочутият мафиот Иймън Макдугъл. Без много да се церемони, той заявява, че е в интерес на Фин да защитава в съда сина му Кевин, обвинен в търговия с наркотици. По същото време в другия край на града детектив Закари Лонг е изпратен да разследва убийството на самотна стара мома, чийто труп е открит в апартамент на Масачузетс Авеню. На пръв поглед жената е станала жертва на обир. Само че постепенно изникват факти, които въвличат Фин в разследването. А последствията засягат всички — от Иймън Макдугъл до един сенатор и двете млади майки. Скот, който е израснал като сирак в един от бедняшките квартали на Бостън, е положил неимоверни усилия, основавайки се на принципите си за почтеност и справедливост, да изгради успешна кариера като адвокат. Все пак той остава човек, стъпил с единия си крак в бостънския подземен свят, а с другия — на пътя към порядъчността. И тъкмо в това е дилемата му. Убийството на самотната жена ще го отведе на място, което се е надявал никога да не види. Защото следите водят към човек, който никога не прощава и не забравя…
„Хосп е роден разказвач. Гришам и Търоу никога не са писали толкова завладяващо!“ Дейли Телеграф  
Първокласен роман… Всеки ред държи в напрежение. Хосп е вещ в занаята и това си личи в „Зодия Убиец“. Нелсън Демил  
„Хосп хваща читателя за гърлото… и не го пуска до края“. Дейвид Балдачи
1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 137
Перейти на страницу:

— Това обяснява защо е постъпила така с детето.

— Така е — съгласи се Лонг. — Прегледах досието й, но не открих нищо, което да я уличава като тежък престъпник. Няма да се учудя и на младини да е била аматьорка. Остава ми да проверя няколко телефонни номера, на които е звъняла, но не очаквам да се натъкна на нещо сериозно. По всяка вероятност е обикновен обир и апартаментът й е бил избран от крадците случайно.

— А това за какво ти е? — Таунсенд кимна към скицирания портрет-фоторобот.

— Просто така. Когато бях пред блока на Конър оня ден, видях един мъж в тълпата, който много приличаше на този. Същата коса, същите очи, същия белег. Свалих я от дъската тази сутрин, за да я разгледам по-добре.

Капитанът взе фоторобота и се изсмя:

— Този не е истински. Призрак е.

— Призрак?

— Така го кръстихме навремето. Този фоторобот беше направен през деветдесетте по описание на свидетел на четири убийства. Тогава ти още не работеше в полицията. Грозна работа. Случи се след разпадането на бандата на Уинтър Хил и гангстерите искаха да запълнят вакуума. Имаше една група, командвана от Ню Йорк, която се опита да се настани в града. Някои от най-известните местни играчи решиха да пратят ясно послание на натрапниците. Взеха на мушка четирима от нюйоркския контингент. Едни от най-кървавите и ужасни убийства, които Бостън познава. След тази случка нюйоркчаните се оттеглиха.

— И зад всичко стои този човек?

— Така и не стана ясно. Един доносник, Джоуи Шилоу, твърдеше, че е видял как онзи е очистил четиримата. Той ни даде описанието. Каза, че бил някакъв наемен убиец на свободна практика, нает от бандата на Уайти Бългър. Ако се вярва на думите на Джоуи, бил най-хладнокръвният убиец, който някога се е раждал. От онези, с които никой не иска да се ебава. Момчето работеше почасово като чистач и невъоръжена охрана. Ние сериозно се заехме тогава да открием престъпника, но без резултат.

— Мислиш, че доносникът е искал да отклони следата от истинските убийци ли?

— Така решихме, но едва ли ще разберем някога истината. Няколко седмици по-късно открихме Джоуи в куфар. Беше нарязан на десет парчета. Очите и езикът му липсваха. Съдебният лекар беше убеден, че са му ги отрязали, докато е бил жив.

— Гадна работа.

— Да, гадна. Продължихме да търсим този човек, но така и не открихме нищо. Ако изобщо е съществувал, потъна вдън земя. Кръстихме го Призрака. За известен период всеки път, когато се натъквахме на неразкриваемо убийство, го приписвахме на Призрака.

— Доста мелодраматично.

— Така е. Той е повече мит, отколкото действителен заподозрян. Като кайзер Созе или Снежния човек. Пазим си фоторобота единствено за спомен.

— Е, казах ти, че навярно няма да излезе нищо. Само плод на въображението ми. — Вратът на Лонг го заболя да гледа нагоре и затова отново се наведе към бюрото. Изчака Таунсенд да си тръгне, но това не се случи. — Нещо друго ли има, капитане?

— Да. — Той избягваше да погледне Лонг в очите. — Ела в кабинета ми.

Лонг огледа бумагите, разпилени по бюрото му. В чекмеджето му имаше малко шише и той силно се изкуши да го извади и да отпие. Усети как ръката му го тегли натам, но размисли. Нямаше смисъл да влошава положението си. Поне не още.

— Да, разбира се, капитане. — Беше очаквал тази среща рано или късно да се състои.

* * *

Том Козловски слушаше разказа на Фин за срещата му с Лонг. Когато адвокатът свърши, той се облегна назад и се замисли за миг.

— Каза ли ти, че си заподозрян? — попита.

Фин поклати глава.

— Не, но беше много изтънчен, когато ми намекна, че съм единственият човек, с когото полицията свързва жертвата. Изглежда, жената не е имала много хора в живота си. А и писмото, което написах…

— Да разбирам, че не е добре?

— То обяснява идването му. Не бях в най-любящия си период, когато го писах.

— Включи ли някакви ясни заплахи в него? — Козловски обмисляше ситуацията като ченге. — Написа ли нещо, от което да може да се заключи, че ако я намериш, ще й навредиш?

— Не пряко. Писах й да върви по дяволите и дано й се случат ужасни неща, но нямаше никакви преки заплахи.

— Това поне е добре. — Козловски протегна краката си и впери поглед в пръстите си. — В крайна сметка, ти нямаш нищо общо със смъртта й. Та дори не си я познавал, няма защо да се тревожиш.

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)