Зодия убиец [bg]

— Какво не е свършило? — попита той. Глупаво беше, защото и двамата знаеха много добре за какво става въпрос. Фин непрекъснато забравяше, че за крехките си шестнайсет години тя беше преживяла доста тежка трагедия. Това й даваше повече мъдрост, отколкото имаха повечето хора дори на шейсет.

— Майка ти… убийството. Ти няма да оставиш така нещата.

— Не е необходимо да се притесняваш.

— Казах ти, не се притеснявам, а искам да ти помогна. Но и аз искам да разбера защо.

— Тя ми беше майка — отвърна след няколко секунди размисъл Фин. — Така и не разбрах коя е, нито откъде произлизам.

— И какво от това? Кой го е грижа кои са родителите ти или пък какъв е произходът ти? Единственото нещо, което има значение, е къде си и какво си в момента. Погледни моите родители: баща ми — престъпник, умрял от насилствена смърт, майка ми — курва и наркоманка. Ако хората си мислят, че ще ги оставя да съдят за мен по това, което са били родителите ми, жестоко се лъжат.

— Да не знаеш изобщо кои са били е по-различно. През цялото време живях с тази въпросителна и сега има шанс да получа отговори.

— Ами ако не са отговорите, които си очаквал?

— Така или иначе ще разбера истината. А пък и нали чу детектива. Никой няма да си помръдне пръста, за да открие убиеца й. Той беше прав: аз знам как действа системата. Ще поразровят малко, но ако не изскочи някоя солидна улика, случаят ще бъде закрит още преди края на седмицата. Тя ми беше майка. И аз ще разбера какво се е случило с нея.

Сали изгреба йогурта от дъното на кофичката и облиза лъжицата.

— Ясно — каза.

Той тъжно се засмя.

— Значи поне на един от нас му е ясно.

— Много е просто. Ти си свястно, порядъчно момче и смяташ, че е редно да постъпиш така. Точка по въпроса.

Той поклати глава.

— Не, не съм порядъчен.

Сали стана, отиде в кухнята и изхвърли празната кофичка в боклука.

— О, да, си и още как. Това не означава, че си идеален. Но лошото момче не би се заело да се грижи за проблемната дъщеря на мъртвия си клиент само защото така е редно. — Той вдигна глава, но тя вече беше излязла от стаята. — Лека нощ, до утре сутринта — провикна се от коридора.