Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Смъртни врагове [bg]
Смъртни врагове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смъртни врагове [bg]

Электронная книга - «Смъртни врагове [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на “Снайперистът” В хода на провеждана в Индонезия секретна антитерористична операция специалният агент на ФБР Джеръми Уолър се сблъсква с нещо неочаквано: трима от арестуваните шестима терористи се оказват “добри и почтени американски момчета”. Още по-объркваща е реакцията на ЦРУ, което заповядва пленниците да бъдат екзекутирани незабавно, без да бъдат разпитвани. Междувременно в централата на гигантската телекомуникационна компания “Бордърс Атлантик” в Ню Йорк се отприщва адът: пробити са свръхсекретните кодове на системата за клетъчни телефони “Куантис”, но никой не знае от кого. А в момента, в който изглежда, че нещата не могат да станат по-лоши, започва серия от координирани бомбени атентати в Дисниленд, “Мол ъф Америка” и Атланта. Анализирайки все по-очевидната връзка между американските екстремисти и ислямския тероризъм, Уолър стига до извода, че тя може да бъде разрушена само по един начин: като мине в нелегалност и действа самостоятелно. Но разследването го води до самия Овален кабинет и той е изправен пред най-трудния избор в живота си. Кристофър Уиткомб познава по-добре от всеки друг този скрит свят на тероризъм и престъпления просто защото е бил там. В “Снайперистът” той ни спуска дълбоко в мрачните му дълбини - там, където всичко е тайна, всичко се отрича и нищо не е такова, каквото изглежда.
1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 161
Перейти на страницу:

Като провери всичко няколко пъти, мъжът с пистолета взе дългото си червено-бяло куфарче за инструменти, сложи на главата си униформена шапка с надпис „Калифорния Електрик“ и напусна малкия камион със закрита каросерия.

Според служебната бележка, която носеше, той трябваше да поправи един трансформатор на последния етаж на хотел „Радисън“. Слънцето грееше ярко, а откъм планините духаше вятър, който наричаха „Света Ана“. Той издуваше ризата му и пълнеше носа му с прах от пустинята.

— Аллах Акбар — промърмори Ибрахим под носа си.

Той вдигна петнайсеткилограмовото „куфарче за инструменти“, точно когато един „Боинг“ 767, идващ някъде от изток, изръмжа над главата му.

Тежка, но ефикасна, помисли си той за 50-калибровата пушка „Барет“ вътре. Не усещаше тежестта — сега трябваше да отиде до асансьора и после просто да дръпне спусъка.

— Закопчайте коланите си, моля — любезно напомни стюардесата Минг на един пътник от първа класа…

Винаги става така, помисли си Джеръми. Не трябваше ли богатите, успелите и комфортно пътуващите да се държат малко по-добре в своите удобни кресла?

Разбира се, той нямаше как да знае това. Само неочакваната щедрост на симпатична продавачка на билети в Банкок му беше спестила мъчението да пътува близо двайсет хиляди километра в теснотията на т.н. „икономична класа“.

— Здравейте отново. Говори вашият капитан — чу се глас по интеркома. За изненада на Джеръми, гласът звучеше като на човек от Средния запад. Нима самолети на „Сингапур Еър“ бяха с американски екипаж?

— Започваме финалното спускане към района на Вашингтон и трябва предварително да ви предупредя, че там долу се вихри доста силна снежна буря.

През последните петнайсетина минути Джеръми не виждаше нищо друго, освен мрак и мълниеносно прехвърчащи снежинки. Надяваше се съвременните самолети да могат да кацат при всякакви условия и ако стане твърде опасно за кацане, да се насочват към друго летище.

— Кулата вече ни насочва към пистите, но кацането може да е малко твърдо. Затегнете добре коланите и след пет минути ще бъдете на земята. Благодаря ви, че летяхте със „Сингапур Еър“.

Затегнете коланите?! Джеръми се разсмя тихо. Докато чакаше в хотелската стая в Банкок, изобщо не му бе минало през ума, че най-опасната част от мисията ще бъде полетът към дома.

Три телевизионни мрежи и всички кабелни новинарски канали бяха предвидили време за обръщението на президента. Повечето от тях просто го включиха към безкрайните репортажи, отразяващи терористичните акции. Това все пак си беше осем минутна почивка за изтощените новинарски екипи, които не бяха си поемали дъх, откакто избухна първата бомба.

Вицепрезидентът Бийчъм наблюдаваше речта от кабинета си в Западното крило. Това бе едно относително скучно помещение, с нисък таван и изглед към паметника на Джордж Вашингтон. Въпреки първоначалната решимост да придаде повечко цвят и известна женственост на втория по национално значение служебен кабинет, тя не направи нищо повече от това да подмени завесите.

— Този човек ми изкара акъла — каза вицепрезидентът, облягайки се назад в едно високо кожено кресло, което тежеше колкото мерцедеса й.

— Брайън Уилямс или президентът? — попита Джеймс и затвори книгата, която държеше.

— Не се занасяй — засмя се тя.

Водещият на Ен Би Си седеше зад традиционното бюро в предаването „Нощни новини“ в централната сграда на телевизията; вдясно от него беше Брайън Уилямс, а вляво стояха двама от техните така наречени „експерти по тероризма“.

— Това си е цяло представление, не смяташ ли? — каза Бийчъм. — Точно това желаят те… имам предвид терористите. Не биха били нищо повече от шепа главорези от Третия свят, ако не ги раздувахме в безкрайните денонощни предавания. Такава огромна реклама не би могла да си позволи и най-богатата корпорация в Америка.

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)