Смъртни врагове [bg]

— Цветът ви е много добър, сър — кимна Чейз. Разбира се, тя лъжеше. Изглеждаше жълтеникав и изтощен, въпреки обилния, „придаващ здрав вид“ грим.

— Добре — смени темата Чейз. — Току-що прегледах последните разузнавателни сводки и на лице е проблем, който не е отразен в речта.

Венабъл си поправяше връзката, докато я слушаше.

— Али Фалал Махар, водачът на „Джамия Исламия“, е бил открит в джунгла някъде в Индонезия. Убит е при опит да бъде арестуван заедно с други двама известни терористи.

— Това е добра новина, нали? — рече Венабъл. — Би трябвало да бъде. Джамия какво?

Чейз написа „Джамия Исламия“ с големи букви в един жълт бележник с твърди корици.

— Ето, написах ви го тук. Към края може да вмъкнете не повече от две-три изречения за това, като потвърждение на факта, че сме по петите им. Разбрахте ли ме?

— Разбрах. — Той намести реверите на сакото си и повдигна брадичката си, за да нагласи за последно възела на връзката си.

— Добре. Да започваме.

Чейз спря пред зала „Рузвелт“. Вътре една самотна телевизионна камера беше насочена към махагоново бюро и стол с висока облегалка. Венабъл настояваше да произнесе речта прав, но Чейз надделя. Седнал, той изглеждаше по-спокоен.

— Страната е готова за вас, г-н президент — рече Чейз и се помъчи да изглежда уверена.

Венабъл кимна и се отправи към стола.

— Как е по-точно: Исламия или Исламийя? — попита той, докато сядаше.

— Спомнете си какво ви казах — отвърна Хавлок. Съветникът по националната сигурност преливаше от гордост, докато стоеше редом с човека, който се обръщаше към нацията.

— Америка се нуждае от строгост и авторитет… от президент, желаещ да призове към твърдост и да застане зад хората си. Стойте по-далеч от разните шпионски подробности; това само ще обърка хората.