Мъжът, който търсеше сянката си [bg]

Малин и Микаел лежаха плътно един до друг, облегнати на таблата на леглото. Микаел я погали по рамото и попита:

– Какво се случи?

– Лео пощуря. Случайно да ти се намира хубаво червено вино? Ще ми е нужно.

– Мисля, че имам едно „Бароло“ – каза той и се надигна.

Когато се върна с бутилката и две чаши, Малин седеше и гледаше разсеяно през прозореца. Дъждът продължаваше да вали над Ридарфиерден. Над водата се носеше лека мъгла, а в далечината се чуваха сирени. Микаел наля вино и целуна Малин по бузата и по устата. Тя започна да разказва, а той придърпа одеялото над телата им.

– Знаеш, че синът на Алфред Йогрен, Ивар, сега е изпълнителен директор, въпреки че е най-младият нас​ ледник на Йогрен. Той е само три години по-голям от Лео и двамата се познават от малки. Но не може да се каже, че са приятели. По-скоро се мразят.

– На какво се дължи това?

– На съперничество, комплекс за малоценност и какво ли не. Ивар знае, че Лео е по-интелигентният от тях. Знае, че Лео вижда отвъд лъжите и фалшивите му хвалебствия. Това го комплексира, и то не само интелектуално. Ивар постоянно се храни в скъпи ресторанти и е станал дебел и разплут. Още няма четиресет, но изглежда като чичко, докато Лео тича редовно и в най-добрите си мигове може да пробяга двайсет и пет километра. От друга страна, Ивар е по-настоятелният и силният, и...

Малин направи гримаса и отпи от виното си.

– Какво?

– Понякога се срамувам, че и аз бях част от всичко това. Ивар най-често беше приятен човек, малко комичен и груб, но приятен. Друг път обаче се държеше отвратително и беше ужасна гледка. Според мен се страхуваше, че Лео ще заеме мястото му като изпълнителен директор. Мнозина, дори хора от ръководството, искаха това. През последната ми седмица в компанията – малко преди среднощната ми среща с Лео – тримата имахме съвещание. Трябваше да обсъдим кой да ме замести, но може би се досещаш, че Ивар беше раздразнен още от началото. Сигурно и той е усещал същото, което и аз – че нещо се е случило. Лео беше щастлив до нелепост, сякаш се рееше над всичко. Освен това през онази седмица почти не ходеше на работа и на Ивар започна да му кипва. Нарече го моралист, мързел, страхливец, и първоначално Лео търпеше. Просто се усмихваше, което раздразни Ивар до лудост. Започна да приказва всякакви гадости и го изби на расизъм. Нарече го циганин и татарин[26]. Беше страшно глупаво и си мислех, че Лео просто ще игнорира идиота. Но той скочи от стола си и стисна Ивар за гушата. Имам предвид наистина. Хвърлих се напред и съборих Лео на пода. Абсолютна лудница. Спомням си, че той мърмореше „по-добре сме, по-добре сме“, преди най-накрая да се успокои.