Адреналин [bg]

— Къде ще ходите — нервно попита Пит и той се усмихна.

— На централната гара. — Главният транспортен възел в Амстердам се намираше в северната част на града.

— Ще я пуснеш да си върви?

В кухнята влезе Деми, слаба, русокоса холандка, скръстила ръце на гърдите си.

— Не ставай глупав. Тя не иска да се раздели с мен. ЩЛ се разходиш с нас. Ти също, Деми. Вземи камерата. Ще снимаме.

Пит очевидно се почувства неудобно.

— Искам да дойдеш, защото ти имам доверие. И щом ти си с нас, мисля, че тя ще прави каквото й кажа.

Пит щеше да я пришпорва да направи каквото трябва, а това беше стихията му.

Жената бавно слезе по стъпалата и се огледа несигурно. Ръцете й трепереха. Не беше оставала сама извън килера, откакто преди три седмици я доведоха в къщата. Но вече нямаше да създава неприятности, помисли си Едуард и се усмихна на Пит. Подходът „Хърст“ действаше — пречупи, разруши и й дай слаба надежда, за да се възстанови.

Жената погледна Пит и устните й потрепнаха.

— Караш ме да си тръгна? — обърна се тя към Едуард.

— Не, разбира се, Ясмина. Сега ти принадлежиш на нас и ние на теб.

— Да — тихо се съгласи тя. Беше се борила ожесточено първите два дни, но сега споменът за съпротивата изглеждаше далечен.

— Днешният ден е за баща ти — заяви Едуард. — Той е мъртъв за теб. Помниш ли, Ясмина?

— Да — отвърна тя след дълго мълчание. — Той е мъртъв за мен.

— Баща ти е лош човек, Ясмина. Твоят предишен свят е лош, нали? Ние те спасихме от това зло. — Той наблегна на последната дума. „Зло“ не беше дума, която трябваше да се употребява във всеки разговор. — Но ние правим, добрини.

— Той е лош човек и трябва да си плати за стореното от него. — Този път гласът й беше по-силен. — Той е лош. Както ти каза. Много лош.

Едуард погледна победоносно Пит и Деми и после се усмихна на Ясмина.

— Ти не означаваш нищо за него и си всичко за нас. Истина е. Сега тук е твоят дом и ние сме твоето семейство. Завинаги.

Тя не каза нищо.

— Отиваш на разходка, Ясмина, извън къщата. Ще се държиш добре, нали? Иначе ще трябва да те върна в килера за седмица, месец или година. Дълго ще трябва да те посещавам там и да си играя с теб и моя малък нож. Може би и Пит ще те посети. — Едуард прокара пръст по челюстта й. Тя погледна покрай рамото му към другия мъж и после кимна. Потърка ръката си и Едуард видя следите от убожданията. — Не се страхувай. Аз ще бъда с теб на всяка крачка. Ще използваме компетентността ти. Трябва да се гордееш, че взимаме лошото, което си направила, и го използваме за добро.

Ясмина отново кимна.

— Отиваме на място, където има много хора — продължи Едуард. — И всичките са много лоши.

— Много лоши хора — повтори тя.

Отиваме на гарата — добави той, усмихна се и хвана ръката й. Пит и Деми наблюдаваха и той усещаше погледите им като на зрители в затъмнен театър. И след това започна да извива пръстите й.

От устата й се изтръгна стенание.