![Ключът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/2/9/klyucht-bg-download.jpg)
Ключът [bg]
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: Сигма форс #14
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-917-3
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът [bg]». Краткое содержание книги:
„ИИ програмата на Мара“.
Грей осъзна и друга смущаваща връзка.
— Записът на атаката в библиотеката. Бил е открит преди осемнайсет часа… в същия ден, в който бяхме атакувани и ние.
— И все пак може да е само съвпадение — каза Пейнтър. — Все още проучвам различните следи.
Грей не се нуждаеше от повече доказателства.
— Не е съвпадение — твърдо каза той. — Някой е разпознал символа и е ударил, преди да можем да реагираме.
— Има логика — подкрепи го Ковалски. — Свястното нападение е най-добрата отбрана.
Погледът на Пейнтър се спря тежко върху Грей.
— И все пак, само един човек знае истината.
— Кат…
А тя беше в кома.
4
25 декември, 02:18
Вашингтон, окръг Колумбия
Кат се носеше в мрак.
Не можеше да определи кога се е събудила и дали изобщо е заспивала.
Беше й студено, но не трепереше. Гърлото я болеше, но не можеше да преглътне. До нея достигаха гласове, но приглушени.
Съсредоточи се върху думите и разпозна дълбокия бас на съпруга си.
— Внимателно с врата й — рязко сгълча той някого.
— Трябва да я преместим, за да й сложим назогастрална тръба.
В главата й избухна болка — но тя не можеше дори да ахне. Нещо твърдо се напъха в лявата й ноздра. Дълбоко в нея се надигна кихавица, но така и не се материализира.
Опита се да отвори очи.
Наложи се да напрегне всичките си сили.
Като награда светлината нахлу в черепа й. За момент се появи размазан свят. Около нея се движеха фигури, но тя ги виждаше сякаш през призма. Образите бяха двойни и тройни, трудни за различаване.
После невъзможно тежките й клепачи се спуснаха отново и гледката изчезна.
„Не…“
Опита отново, но не успя.
— Трябва да й се направи нов скенер — каза някой, този път по-ясно.
— Отивам с нея — твърдо заяви Монк.
Тя се опита да помръдне ръка, дори пръст. Да му даде знак, че го чува. Че я има.
„Монк… какво ми е?“
Разбираше, че е в болница.
„Но защо? Какво е станало?“
И тогава си спомни. Всичко се върна експлозивно като ярката светлина преди малко. Нападението, маскираните, битката.
„Момичетата…“
Просната на пода в кухнята, почти в безсъзнание, тя бе гледала безпомощно как отмъкват дъщерите й. Нападателите ги отнасяха, малките им телца бяха отпуснати, сякаш нямаха кости. Отвън, спрял при гаража отзад, чакаше ван със запален двигател.
После други двама помъкнаха покрай нея отпуснатата фигура на Сейчан.
Преди да изчезне от поглед, онзи, който държеше краката на Сейчан, погледна назад към Кат и извика на някого в двора:
— Ами кучката?
Кат едва виждаше, мракът настъпваше от всички страни. Някой се качи по стъпалата от задния двор към кухнята. Очертан на фона на нощта, маскираният погледна Кат, после се приближи и клекна, за да я огледа по-добре.
Ръка в ръкавица държеше дълъг нож.
Кат зачака да й прережат гърлото.
Вместо това мъжът се изправи, обърна се и тръгна към вратата.
— Оставете я — каза приглушено. — Имаме онова, което ни трябва.
— Но ако оцелее…
— Вече ще е късно.
Паниката от тези думи разпръсна за момент мрака. Ръката й посегна към вратата, но тя не можеше да ги спре.
„Момичетата ми…“
Сега, озовала се в друг затвор, Кат се опита да изкрещи на света какво знае, за да я чуят, да ги предупреди — но вече нямаше глас.
Представи си маскирания водач и се отчая.
„Знам кой си“.
02:22
Сейчан дойде на себе си, но не отвори очи.
Престори се на спяща. От годините тренировки инстинктивно разбираше, че не бива да помръдва. Още не. Разчиташе единствено на сетивата си. Имаше противен вкус в устата — кисел, метален. Стомахът й се бунтуваше.
„Упоена съм…“
Спомените нахлуха в съзнанието й.
… предната врата внезапно се отваря с трясък.
… тъмни маскирани фигури нахълтват в къщата.
… втори трясък откъм задния двор.
Сърцето й затуптя в гърлото й, изостри вниманието й.
Когато нападателите нахлуха, тя беше на канапето. Кат беше отишла в кухнята да си налее вино и сайдер за нея. Току-що бяха сложили момичетата да спят горе и смятаха да опаковат последните подаръци. Сейчан искаше да поговори с Кат и да научи повече какво е да си майка.
По време на вечерята Кат вече беше направила много, за да успокои тревогите й. Макар че Сейчан беше прочела „Какво да очакваш когато очакваш“ от кора до кора, като беше прегъвала страници и бе маркирала отделни места, Кат й беше дала някои практически съвети, които липсваха в онези страници.