Ключът [bg]

— Сигма — прошепна Грей.

Пейнтър спря кадъра и се обърна към него.

— Записът беше открит от Интерпол преди осемнайсет часа. От компютърен криминалист, който претърсвал лабораторията на Мара Силвиера в университета. Оказва се, че жените от „Брусас“ са присъствали на симпозиум в Коимбра и са отишли в университетската библиотека, за да видят демонстрация на програмата на Мара, когато са били атакувани.

— Къде е жената?

— Изчезнала е. Както и работата й в лабораторията.

— Мислиш ли, че е била убита? Или отвлечена? — Грей си представи пораженията в дома си в Такома Парк.

— Не се знае. Но е била в лабораторията и е видяла атаката, дори се е обадила на спешния номер. Когато полицията стигнала до лабораторията, тя била празна. Засега се смята, че се е уплашила и е избягала.

„И е взела работата си със себе си“.

Пейнтър посочи гръцката буква, която продължаваше да изпълва монитора.

— Може да си въобразявам, но това ми прилича на зов за помощ.

— Като знака на Батман — обади се Ковалски.

Пейнтър не му обърна внимание.

— Аз обаче не смятам, че това е зов от Мара. Както казах, тази млада жена няма представа за участието на АИОП. А дори да е имала, няма как да знае за нас.

Ковалски се почеса по главата.

— Тогава кой го е пратил, по дяволите?

— Програмата й — отвърна Грей. — Нейният ИИ.

Пейнтър кимна.

— Възможно е. В някакъв момент той може да е проявил любопитство към възникването си и буквално да е проследил парите до АИОП, а след това до нас и да е призовал екипа за спешна помощ на организацията.

„Иначе казано, извикал е един от родителите си на помощ“.

— Като се има предвид изчислителната мощ, необходима за създаването на прост ОИИ, на теория той би могъл да го направи за секунди — каза Пейнтър. — Затова наредих на Джейсън да направи преглед на системите ни. В минутата, в която програмата е била активна, нещо е проникнало през защитните ни стени, без да задейства алармата. Пробивът е продължил по-малко от петнайсет секунди.