Загадката на Марголия [bg]

Известността на Алекс се беше разпростряла донякъде и върху мен. Не чак дотам, че да ми искат автографи, но ми се намираха завистници. На следващата сутрин стоях в магазин за сувенири и си купувах закуска, когато дребен, добре облечен мъж на средна възраст с разрошена черна коса ме попита дали не съм Чейс Колпат. В гласа му се долавяха враждебни нотки. Трябваше ми минута, за да осъзная, че това е същият мъж, който прекъсна словото на Оли Болтън на Антикварния събор. Колчевски.

Можех да отрека коя съм. Бях го правила и преди, но реших, че няма да го заблудя. Така че потвърдих.

— Тъй си и знаех — каза той.

Понечих да се отдръпна от него и той побърза да каже:

— Не исках да ви обиждам, госпожице Колпат. Изглеждате ми способна млада дама.

— Благодаря ви. — Взех напосоки чийзкейк с череши и насочих ключа си към четеца, за да платя.

— Моля ви, не бягате. — Той се прокашля тихо. — Името ми е Касмир Колчевски. Аз съм археолог.

— Знам кой сте — отговорих. Въпреки истеричното му поведение на събора Колчевски не беше от дребните играчи. Ненови бяха големите разкопки на Делаконда в Бака Ти — цивилизация, просперирала в продължение на почти шестстотин години. В днешно време тя не представляваше нищо повече от шепа села и причините за упадъка й бяха предмет на много спорове. Някои смятаха, че технологичното им развитие е изпреварило способността им да преценяват, други приемаха, че са станали жертва на културна революция, която ги разделила на воюващи фракции, а трети бяха на мнение, че приборите им за хранене са съдържали твърде много олово, което довело до масово безплодие. Колчевски беше извършил голяма част от работата по разкопките в Бака Ти и беше открил огромно количество антики, които сега се съхраняваха в музеите. Беше си извоювал репутация на гениален и войнствен учен.