Загадката на Марголия [bg]

— Добре. Аха — казах аз, сякаш бях прехванала съществена информация. От дневната се влизаше в кухнята. Видях маса, два стола и плоча на стената с надпис: „Сега си в моята кухня. Сядай и мълчи.“ И още една, която твърдеше: „Аз съм шефът тук“. Нямаше и следа от антики.

В единствената спалня се влизаше през вратата вдясно. Станах и спокойно минах през нея.

— Какво, по дяволите си мислиш, че правиш? — разкрещя се жената.

— Просто проверявам прожектиращите системи, госпожо.

Хап ми беше казал името й, но не го бях запомнила.

— Трябва да бъдем щателни. Нали разбирате?

Не видях нищо интересно. Разхвърляно легло. Още голи стени. Отворен дрешник. Огледало в цял ръст с нащърбена рамка.

Прицелих се в проекторите и отново пуснах лампичките.

— Какво прави устройството? — попита Хап.

Усмихнах се.

— И идея си нямам. Просто насочвам и натискам. После някой от колегите сваля данните и ги анализира.

Той ми се ухили, погледна монитора, намръщи се и за миг реших, че е заподозрял нещо.

— Учудвам се, че Дора не протестира, че я изследват.

Дора трябваше да е изкуственият интелект.

— Казаха ми, че апаратурата е неинвазивна — отвърнах. — Дора сигурно не е усетила.

— Възможно ли е?

Гледаше ме, сякаш тъкмо му представях някой гремлин.

— Всичко е възможно в наши дни. — Свих рамене и изключих уреда. — Е, много ти благодаря, Хап.

Върнах се в дневната и взех якето си. Жената не откъсваше очи от мен.

— Радвам се, че се запознахме, госпожо — казах аз учтиво.

Хап ми отвори вратата. Можеше да накара Дора да го направи, но предпочете да го стори сам. Беше знак, че не се разбира добре с приятелката си. Усмихнах се, пожелах му приятен ден и излязох в коридора. Вратата се затвори и отвътре веднага се чуха викове.

— Хап има сестра — каза Алекс, когато му съобщих, че не вярвам Хап да има други предмети от „Откривател“.

— Интересува ли ни? — попитах. — Сестрата имам предвид.

— Може да ни каже откъде се е сдобил с чашата.

— Доста е съмнително.

— Може би. Но нямаме друга възможност.

— Добре.

— Живее на Моринда.

— Черната дупка?

— Станцията.

Междузвездните полети бяха станали значително по-удобни след създаването на квантовите двигатели. Това беше почти мигновено прекосяване на разстояние от няколко хиляди светлинни години. След скока трябваше да се отделят няколко часа за презареждане и после можеше да се продължи нататък. На теория бе възможно да се правят скокове по целия път до Андромеда за около година, само че оборудването щеше да изисква ремонти и да се износи, преди да стигнете там. Пък и няма да можете да вземете достатъчно животоподдържащи системи или гориво. Но въпреки това пътуването е осъществимо при подходяща организация. Само дето все още никой не е открил основателна причина да го направи. Освен неколцина политици, които търсят тема, която няма да отблъсне хората. Деветдесет процента от Млечния път е все още неизследвана територия, така че е трудно да се види смисъл в мисия до Андромеда. Освен за да кажем, че сме успели да го направим. Но ако някой с власт чете това и има подобни планове, нека не се обръща към мен.