Загадката на Марголия [bg]

— Ей, не каза ли, че не е имал голяма конкуренция.

— Чейс, говорим за двайсет години. — Поклати угрижено глава и добави: — Май никога няма да спре да вали.

Беше от онези дни, в които ми се ще само да се свия пред камината и да спя.

— Джейкъб — продължи Алекс, — трябват ни имената на жертвите.

След малко принтерът изплю списък.

— Сега какво? — попитах.

— Ще проверим всички. Опитай да откриеш кои от тях са притежавали антики.

Лесно бе да се каже.

— Това е отпреди четирийсет години. Някои от хората може вече да не са сред живите.

— Дай най-доброто от себе си.

Какво бе станало с „ние“?

— Добре — отговорих. — Кой би притежавал антики?

— Помисли какво е общото между всичките ни клиенти.

— Парите — отвърнах.

— Аз бих предпочел изтънчения вкус. Но да, трябва да са били заможни. Вземи адресите. Търси хора, които живеят в по-богати квартали.

— Алекс, взломаджиите предпочитат по-изолираните зони.

— Охранителните системи могат да бъдат нискоефективни навсякъде.

Прекарахме следващите няколко дни в разговори с ограбените. Повечето се бяха преместили или бяха мъртви. Да се открият близките им беше сложна работа.

Свързахме се с някои. Вашето семейство да е притежавало антична чаша с надпис на английски?

Всъщност неколцина решиха, че е възможно да са притежавали такава, но никой не успя да я опише точно.

— Алекс, трябва да има и по-резултатни занимания от това — оплаках се аз.

Бяха изминали няколко дни, без да открием нищо, и той също се умори. Вечерта на четвъртия ден бяхме стигнали почти до края на списъка.

— Губим си времето — казах. — Може би някои от кражбите дори не са отразени в новините.

Алекс дъвчеше парче хляб и гледаше разсеяно навън. Светлината в стаята беше приглушена и Джейкъб беше пуснал нещо от „Шерпа“ — тихо и ритмично, в съзвучие с мрачното настроение на вечерта.

— Плотски не е знаел какво е притежавал. Може би първоначалният собственик също не е бил наясно.

— Възможно е — съгласих се.

— Може би не е бил колекционер на антики, а просто човек, който е събирал чаши. Джейкъб, покажи ни чашата отново. Отблизо.

Тя се появи в средата на офиса, беше почти с моите размери.

— Обърни я, ако обичаш.

Чашата започна да се върти. Вгледахме се в орела, в знамената, в регистрационния номер, в оградената с пръстен планета.

— Няма начин — казах аз. — Може изобщо да не забележиш, че е свързана с междузвездните пътувания.

— Така е. Джейкъб, да се върнем във времето на обирите. Същата географска област. Колко семейства са били свързани с междузвездния флот?

— Записани като ограбени?

— Не — отговори Алекс. — Всички с връзка с междузвездните кораби.