![Градът и звездите [The City and the Stars - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/6/7/gradt-i-zvezdite-the-city-and-the-stars-bg-download.jpg)
Градът и звездите [The City and the Stars - bg]
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Градът и звездите [The City and the Stars - bg]». Краткое содержание книги:
— Не виждам нищо особено изненадващо — отвърна Алвин. — В града има и други подобни произведения на изкуството — не чак толкова добри, за да се пазят в запаметяващите системи, но не и чак толкова лоши, та веднага да ги унищожат. Предполагам, някой ден ще дойде друг творец и ще сътвори нещо по-добро. И неговото произведение ще бъде запазено от изхабяване.
— Познавах човека, който изписа тази стена — рече Хедрон, продължавайки да изследва с пръсти пукнатините по мозайката. — Странно, че мога да си спомня самия факт, а не си припомням човека. Може да не съм го харесвал и затова да съм го изтрил от паметта си. — Той сухо се изсмя. — Може и аз да съм я изрисувал през някой от артистичните си периоди и отказът на града да я увековечи да ме е огорчил дотам, че съм решил да забравя цялата история. Ето… знаех си, че това парче се кани да падне!
Той бе успял да откърти една златиста плочица и изглеждаше крайно доволен от дребния саботаж. Захвърли парченцето на земята и добави:
— Сега роботите по поддържането ще си имат работа!
Алвин разбираше, че тук се крие някаква поука. Онзи странен инстинкт, наричан интуиция, който сякаш тича по преките пътеки, недостъпни за чистата логика, му подсказваше това. Загледан към златното късче, паднало в краката му, той се мъчеше някак да го свърже с въпроса, който сега владееше всичките му мисли.
Щом знаеше, че има отговор, не бе трудно и да го открие.
— Разбирам за какво намекваш — обърна се той към Хедрон. — Някои части от Диаспар не се съхраняват в запаметяващите системи, тъй че не бих могъл да ги открия чрез мониторите в Дома на съвета. Ако отида там и ги фокусирам върху този двор, изобщо няма да забележа стената, върху която седим.
— Може и да намериш стената. Но на нея няма да има мозайка.
— Да, разбирам — каза Алвин, обхванат от прекалено силно нетърпение, за да обръща внимание на подобни дреболии. — И тъй, някои части от града може никога да не са се пазили в системите за вечност, но все още да не са напълно изхабени. И все пак не виждам на практика с какво ще ми помогне това. Знам, че външната стена е реална и в нея няма отвори.
— Може би няма изход — отвърна Хедрон. — Нищо не мога да ти обещая. Но мисля, че мониторите могат да ни разкрият още много тайни… ако им разреши Централният компютър. А сякаш той те е харесал.
Докато крачеха към Дома на съвета, Алвин обмисляше тази забележка. До днес допускаше, че само влиянието на Хедрон му е осигурило достъп до мониторите. Не бе му хрумвало, че заслугата може да се дължи на самия него. Съдбата на Единствен имаше много неизгодни страни, справедливо би било да има и някои компенсации.
Неизменният образ на града все още изпълваше залата, в която Алвин бе прекарал толкова часове. Сега младежът го гледаше с ново разбиране — всичко тук имаше свой двойник в реалността, само че не целият Диаспар можеше да се отрази. Ала всички несъответствия трябваше да са незначителни и както му се струваше, неоткриваеми.
— Преди години опитвах да направя това — каза Хедрон, докато сядаше пред таблото на монитора, — но за мен командите се оказаха блокирани. Може би сега ще ме послушат.
Бавно, сетне все по-уверено, сякаш в тях се вливаше отдавна забравено умение, пръстите на Хедрон заиграха по командното табло, от време на време спираха за миг върху възловите точки на сетивната решетка, вградена в панелите пред него.
— Мисля, че е наред — каза той най-сетне. — Така или иначе, след малко ще разберем.
Екранът оживя, но вместо очаквания образ, се появи изненадващо съобщение:
ЗАЛОЖЕТЕ ТЕМПОВИЯ КОНТРОЛ. РЕТРОСПЕКЦИЯТА ЩЕ ЗАПОЧНЕ ВЕДНАГА.
— Ех, че съм глупав — промърмори Хедрон. — Оправих всичко друго, а изтървах най-важното.
Сега пръстите му танцуваха по таблото спокойно и уверено. Когато надписът изчезна, Шута завъртя креслото към града.
— Гледай, Алвин — каза той. — Мисля, че и двамата скоро ще узнаем нещо ново за Диаспар.
Алвин зачака търпеливо, но не се случи нищо. Пред очите му висеше познатият образ на града в цялото си великолепие и хубост… макар че сега не му беше нито до едното, нито до другото. Канеше се да запита Хедрон какво да наблюдава, когато внезапно движение привлече вниманието му и той рязко завъртя глава натам. Само с крайчеца на окото си бе зърнал този проблясък или трепет, прекалено много бе закъснял, за да види какво го предизвика. Всичко изглеждаше непроменено, Диаспар бе точно такъв, какъвто го познаваше отдавна. Сетне Алвин видя, че Хедрон го наблюдава с подигравателна усмивка и отново се вгледа в града. Този път събитието стана пред очите му.