Охлюв по склона
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Агоп Мелконян
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Охлюв по склона». Краткое содержание книги:
— Нещичко подочул! Глупак! Идиот! Ти изпусна такъв случай, че даже не ми се говори с теб. Сега трябва да те запознавам с директора. Просто от съжаление.
— Запознай ме — рече Перец. — Знаеш ли — продължи той, — понякога ми се струва, че нещо схващам, някакви парчета от мисли, интересни според мен, но ей сега се мъча да си ги спомня — и нищо…
— А чий беше телефонът?
— Не знам. Където седи Домарошчинер.
— Аха, вярно, тя сега ражда. Не му върви на Домарошчинер. Взема нова сътрудничка, поработи при него половин година и ражда… Да, Перчик, попаднал си на женска слушалка. Тъй че не знам как да ти помогна… Изобщо подред никой не слуша, сигурно и жените. Директорът се обръща към всички едновременно, но в същото време и към всеки поотделно. Разбираш ли?
— Страхувам се, че…
— Аз например препоръчвам да се слуша така. Разгъваш речта на директора в един ред, махаш препинателните знаци и избираш думите случайно, като мислено редиш плочки за домино. Тогава, когато половинките на плочките съвпаднат, приемаш думата и я записваш на отделно листче. Ако не съвпаднат, думата временно се отхвърля, но остава на реда. Има още някои тънкости, свързани с честотата на гласните и съгласните, но тава са ефекти от втори ред. Разбра ли?
— Не — отвърна Перец. — Тоест да. Жалко, че не знаех този метод. И какво рече той днес?
— Това не е единственият. Има например метод на спиралата с променлива стъпка. Този метод е прекалено груб, но ако се говори само за стопанско-икономически проблеми, той е удобен, защото е прост. Има и метод на Стивънсън-заде, но изисква електронни приспособления… Тъй че най-добър си остава методът на доминото, а в частни случаи, когато речникът е специализиран и ограничен, и методът на спиралата.
— Благодаря — каза Перец. — И за какво говори днес директорът?
— Как така за какво?
— Как така ли?… Ами — за какво? Какво каза…
— Кому?
— На теб например.
— За съжаление не мога да ти го разкажа. Това е секретен материал, а ти все пак, Перчик, си нещатен. Не се сърди.
— Не, не се сърдя — отвърна Перец. — Исках само да знам… Говори нещо за гората, за свободата на волята… Аз камъчетата ги хвърлях в пропастта просто така, без цел, а той каза нещо по този въпрос.
— Не ми разказвай — рече Ким нервно. — Това не ме засяга. Пък и тебе, тъй де — не е била твоята слушалка.
— Ама чакай, спомена ли нещо за гората?
— Естествено. Той никога за нищо друго не говори. И дай да прекратим разговора. По-добре разкажи как щеше да заминеш.
Перец разказа.
— Напразно все го побеждаваш — рече Ким замислено.
— Не мога да му помогна. Аз съм доста добър шахматист, а той е само любител… И освен това играе странно…
— Това няма значение. На твое място бих се замислил. Изобщо ти напоследък не ми харесваш… Доноси пишат срещу теб… Знаеш ли какво, утре ще ти уредя среща с директора. Иди и смело му обясни всичко. Мисля, че ще те пусне. Ти само подчертай че си лингвист, филолог, че тук си попаднал случайно, припомни му уж между другото, че много си искал да отидеш в гората, а сега си премислил, защото се смяташ за некомпетентен.
— Добре.
Млъкнаха. Перец си представи как седи лице срещу лице с директора и се ужаси. Методът на доминото, помисли си. Стивънсън-заде…
— И главното — не се срамувай да плачеш — рече Ким. — Той това го обича.
Перец скочи и развълнувано закрачи из стаята.
— Господи — каза. — Поне да знаех как изглежда, какъв е.
— Какъв ли? Нисичък, рижав…
— Домарошчинер казва, че е истински великан.
— Домарошчинер е глупак, хвалипръцко и лъжльо. Директорът е риж, пълничък, на дясната си буза има белег. Като върви, леко се полюлява, като моряк. Всъщност той си е бивш моряк.
— А Тузик твърди, че е кльощав и носи дълги коси, защото едното му ухо го няма.
— Кой е пък този Тузик?
— Шофьорът, разказах ти за него.
Ким злобно се изсмя:
— Откъде накъде шофьорът Тузик ще знае всичко това? Слушай, Перчик, я не бъди толкова доверчив.
— Тузик казва, че е бил негов шофьор и няколко пъти го е виждал.
— Е, и какво? Сигурно лъже. Аз му бях личен секретар, пък не съм го виждал нито веднъж.
— Кого?
— Директора. Доста време му бях секретар, докато не защитих дисертацията.
— И нито веднъж не го видя?
— Естествено! Ти си въобразяваш, че е лесно.
— Чакай де, откъде тогава знаеш, че е риж и така нататък?
Ким поклати глава.
— Перчик — рече той грижовно. — Душичко моя. Никой никога не е виждал водороден атом, но всички знаят, че има една електронна обвивка с определени характеристики и ядро, изградено в най-простия случаи от един протон.