Горски призрак
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горски призрак». Краткое содержание книги:
След като почука, вратата се открехна и в тясната пролука се показа кокалестото лице на някакъв мъж с огромни очила на носа.
— Какво желаете? — разнесе се от широката уста с безцветни устни.
— Искам някакъв костюм за бал с маски.
— Моля, влезте! Наистина, неделя е, но щом работата не търпи отлагане, ще направя изключение.
Стаята, където влезе Едуард, беше пълна с висящи на закачалки стари дрехи, които издаваха твърде неприятна миризма. Търговецът внимателно го огледа и попита:
— За кого ще е костюмът?
— За мен.
— Хмм. Не ще да е останало още кой знае какво. Господата от „Казиното“ взеха вече всичко, каквото имах. За кога ви трябва костюмът?
— За вторник.
— Аха, значи също за бала на „Казиното“. Жалко. Вчера обещах двата най-хубави костюма на търговеца Щраух и неговата годеница. Той ще отиде маскиран като турчин, а госпожица Танерт — като черкезка. Да знаете — човекът с огромните очила се усмихна смутено, — че ви казвам това напълно поверително. Всъщност не бива нищо да издавам. Дори госпожица Танерт няма никаква представа, че годеникът й е избрал костюм на турчин. Я сега да видим какво е останало за вас! Струва ми се, че ще мога да ви предложа само едно домино.
Едуард не знаеше какво е това, но не искаше да се изложи.
— Моля, покажете ми го!
— Един момент!
Човекът излезе и Едуард остана сам. Погледът му неволно се зарея през прозореца към малкия ъгловат двор. Помисли си: „Вдругиден на бала ще има един човек в повече. Но нима наистина този човек непременно трябва да съм аз? Ами ако някой от другите не дойде и аз заема мястото му?“ Изведнъж във въображението му се оформи полуготов план, един такъв налудничав и недообмислен план, какъвто можеше да се роди единствено от големия страх на едно най-обикновено наивно селско момче за обожаваното от него момиче. Тъкмо когато Едуард обмисляше странното си хрумване, в стаята се върна търговецът. Онова, което той нарече домино, се оказа една черна наметка от тънък лошокачествен плат с качулка.
— Ще желаете ли и една маска? — попита той. — Имам една копринена, която закрива цялото лице. Всичко това ще ви струва четири марки.
— Да, да съгласен съм — разсеяно кимна Едуард.
— Веднага ли ще вземете нещата?
— Предпочитам да дойда за тях вдругиден.
— Добре, но в такъв случай още днес ще трябва да ми предплатите една марка. Така ще имам известна сигурност, защото няма да мога да дам костюма и маската на друг.
Едуард плати и му обърна гръб, за да, си върви, но човекът го спря с думите:
— Ах, моля ви, господине! Само още едно нещо! Сега се сетих. Можете да ми направите една услуга.
— И каква е тя?
— Вчера, когато си запази костюма на турчина, господин Щраух ми показа една декоративна игла, която ще служи на хората от „Казиното“ като пропуск за карнавалната вечер. После я забрави тук при мен. Ще бъдете ли тъй любезен да му я занесете, за да не я търси напразно?
„Каква необикновена намеса на Провидението!“ — помисли си Едуард и без никакво колебание взе иглата.
— Ще го уредя — каза той и побърза да си тръгне. Вече бе изпълнен от радостно упование, че планът му ще успее във всяко отношение и ето защо тъкмо тогава Едуард извърши най-необмислената глупост през своя живот. В близката гостилница „При Златния вол“ той изпи чаша бира и поиска да му донесат мастило, перо и хартия. След кратко колебание, стремейки се да преправи почерка си, младежът написа следното писмо:
Господин Щраух!
Отидете ли на бала с маски, организиран от „Казиното“, там Ви заплашва голяма опасност. Престорете се на болен и си останете у дома! И преди всичко не споменавайте пред никого нито дума за това предупреждение! Даже Мари Танерт трябва да е убедена, че ще присъствате на увеселението във вторник! Знам, че ще ми се подчините.