Да яздиш диво пони
- Автор: Олдридж Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Абаджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да яздиш диво пони». Краткое содержание книги:
Джеймс Олдридж е автор и на много книги за възрастни, повечето от които са преведени на български.
— Някой да я свали долу — развика се Елисън. — Свалете я!
— Не, оставете ме! — крещеше Джоузи.
— Свалете я! — продължаваше да вика Елисън, дърпайки ръцете на Скоти от поводите.
Бо започна да се дърпа неспокойно. Блу Уотърс, който водеше втория кон за Елисън, пусна юздите, скочи в двуколката и вдигна Джоузи. Но понито се бе уплашило и двуколката тръгна назад. Блу се страхуваше да слезе заедно с Джоузи, страхуваше се и да я подаде на хората, които се опитваха да спрат двуколката. Джоузи се опита да се измъкне, но тогава Блу се наведе и с неочаквано за ръста си силно движение я подаде на двете госпожици Стърн, които я измъкнаха встрани от двуколката тъкмо когато Елисън успя да откопчи ръцете на Скоти от поводите.
Междувременно Скоти бе обгърнал с босите си крака единия преден крак на понито и тъй като то продължаваше ядосано да подскача на задните си крака, стана така, че Елисън задърпа Скоти за главата, а Бо го задърпа за краката. Побеснял, Елисън удари Скоти един-два пъти. Тогава Бо разтърси глава, неочаквано вдигна предните си крака и хукна, като остави Елисън да държи момчето, което се извиваше и боричкаше, крещейки, че това е неговото пони, че това е Таф.
Елисън беше свикнал да борави с животни и не му беше трудно да държи здраво Скоти, без да обръща внимание на краката му, които го ритаха. Обърна се към мен и Том и ни нареди да повикаме полицая Питърс от временния полицейски пункт.
— Тръгвайте! — извика ни той. В това време Блу гонеше Бо по ливадата.
Макар да виждахме, че Скоти е полудял, нито аз, нито Том щяхме да доведем полицай, който да помогне на Елисън да го държи.
— Пусни го! — смело каза Том.
Елисън се опитваше да притисне Скоти и най-накрая успя да го свали на земята по корем. Ядосано ни заяви, че ако не отидем да извикаме полицая, ще заведе и нас в полицията. Хората наоколо се бяха настроили враждебно, чуваха се викове. А когато се появиха и няколко разпоредители, с Том разбрахме, че при тези неравни сили ще е най-разумно веднага да офейкаме. Подкани ни и плющенето на дългия камшик на Блу. Оставихме притиснатия към земята Скоти силно да крещи от едната страна на поляната, докато Джоузи седеше безпомощно в другия й край. Бо — или Таф — бе някъде между тях.
VIII.
Елисън Еър имаше достатъчно влияние в полицията, за да нареди да настанят Скоти — здраво хванат от полицая Пит Питърс — в спортната му кола, да го изведат от изложбата и да го закарат при родителите му. Друго не можеше и да направи — Скоти беше дребничък, жилав и пъргав и всякак можеше да се измъкне, освен ако не го заключеха в полицията, но това щеше да е вече прекалено. Скоти плачел от яд и крещял, че всички те са крадци. Нямало съмнение, че щом се освободи, ще потърси отново понито.
Когато откарали Скоти, позволили на Джоузи да се върне в жълтата двуколка. Тя настоявала да участва в конкурса (и то с бели ръкавици) — нищо, че Бо бил вече неспокоен и се дърпал от всичко, което се изпречело на пътя му.
— По-добре да се кача и аз — казал Елисън на дъщеря си.
— Да, качи се — настояла мисис Пат Елисън.
— Нищо ми няма — упорствала Джоузи. — Оставете ме на мира.
С Том се бяхме скрили на сигурно място зад няколко огромни копи сено и щом се раздаде сигналът за състезанието, видяхме Джоузи да излиза в тръс от ливадката. Тя се появи на хиподрума с доста самоуверен вид, но лицето й все още гореше от яд и вълнение. Застанахме до хиподрума, за да можем да я виждаме. Но нещата се бяха изменили и ние не знаехме дали все още искаме тя да спечели. И тя не спечели, тъй като Бо се прояви недисциплинирано. Стресна се силно от едно знаме, а също и от хвърчащ лист хартия. На Джоузи дадоха утешителната награда и тя бе вбесена от това разочарование.
Към края на деня, когато двуколката на Джоузи бе натоварена на камион, а Бо — във фургон и Елисън бе загубил и третото надбягване, всички вече бяха научили за постъпката на Скоти. Бяха дочули и за твърдението му, че Бо е всъщност Таф. Тази необичайна ситуация даде повод хората да поспорят още преди да си тръгнат от изложбата.
Беше ли възможно Бо и Таф да са едно и също пони?
С Том спорихме чак до къщи. Бяхме от малкото истински очевидци, така че имахме реална представа за спонтанното и дълбоко убеждение на Скоти, че Бо е всъщност Таф.
— Това е той! Това е Таф! — каза Том с убеждението на десетгодишно момче. — Уверен съм.
— Защо си уверен? — възразих аз, винаги по-нерешителен в убежденията си, отколкото Том, винаги по-предпазлив към въпросите, изискващи категоричен отговор. — Как така стана, че Скоти го позна изведнъж?