Мери, Мери [bg]

— Чудесно — промърморих аз. — Голям късмет извадих, няма що.

Бен ми каза да напиша пълен и подробен отчет за това, което се бе случило в Калифорния. По негов съвет, откакто го наех за мой адвокат, си водех дневник. В него описвах времето, прекарано с малкия Алекс, и всичко, което ми е направило впечатление в неговото израстване, като прилагах и снимки. И най-важното — бях отбелязал всичките ми тревоги относно Кристин, както и факта, че тя бе отвела Алекс два дни по-рано от уговорената дата, при това, без да ми съобщи. Тези промени в настроението й и непостоянството в поведението й бяха наистина доста обезпокоителни.

— Има и още нещо — осведоми ме Бен. — Което обаче може да не ти се хареса.

— Слушай, Бен, ако успееш да откриеш нещо в цялата тази история, което да ми харесва, веднага ще ти удвоя хонорара.

— Ами един от най-силните ти аргументи в този съдебен спор са добрите отношения на малкия Алекс с неговите природени брат и сестра.

— Джени и Деймън никога няма да се изправят пред скамейката на свидетелите — заявих аз с категоричен тон. — Няма да го позволя. За нищо на света. Така че отговорът ми е не.

Колко пъти съм ставал очевидец как дори зрели мъже и жени са правени на пух и прах в съдебната зала? Твърде много, за да подлагам децата си на подобно изпитание.

— Не, не, не става дума за това — успокои ме Бен. — Определено не. Но навярно би било добре да присъстват на изслушването. Искаш да спечелиш попечителство над малкия Алекс, нали? Това е крайната ни цел, нали? Защото ако не е така, то тогава излиза, че напразно съм си губил времето с твоя случай.