Мери, Мери [bg]

Бен Абаджиян мигом скочи от мястото си, но предпочете да остане близо до мен по време на встъпителното си изложение.

— Ваша чест, не мисля, че на този етап е уместно да отнемам много от времето на почитаемия съд. Вече сте запознати с предварителното изслушване и сте наясно с основните факти по делото. Също така сте наясно, че началото на този процес е поставено в деня, в който госпожа Джонсън изоставя новородения си син. Знаете също, че през първата година от живота му, което всъщност е половината от това, което е преживял досега, доктор Крос е осигурил на Алекс младши уютен дом с топла и задушевна атмосфера, за каквато всяко дете мечтае. Знаете също, че най-дългият период на обвързаност, както бе споменато в изложението на обвинението, е бил осигурен за малкия Алекс в дома му във Вашингтон, окръг Колумбия, с единственото семейство, което той е познавал до миналата година. И накрая всички ние знаем, че когато се определят условията за успешно отглеждане на едно невръстно дете, трябва преди всичко да се изхожда от това кое е най-добро за детето въпреки обстоятелствата, съпътстващи раздялата на родителите му. Ще го заявя съвсем откровено и съм изпълнен с надежда, че и вие ще се съгласите с мен: това е бил неговият дом, където е бил в обкръжението на баща си, баба си, брат си и сестра си, както и на многобройни братовчеди и лели, живеещи в съседство. Те са му осигурявали много по-благоприятна среда, отколкото тази, в която расте сега, в далеч по-малобройното семейство на неговата майка, живеещо на четири хиляди и осемстотин километра от дома на баща му. Това в значителна степен би могло да повлияе върху развитието на детето, още повече че се касае за сериозна промяна в домашната му среда, способна да увреди неговата психика. Като пледирам за всичко това, аз в никакъв случай не желая да очерня образа на госпожа Джонсън. Тя, според всички показания, е способна да бъде перфектен и достоен родител. Това, което възнамерявам да сторя, е да хвърля светлина върху продиктувания от здравия разум довод, че синът на моя клиент, като всяко друго дете, ще се чувства по-добре с този свой родител, който никога не е давал признаци на съмнение относно привързаността си към него.

В нашите предварителни срещи Бен и аз се бяхме споразумели да се придържаме преди всичко към цивилизования тон, ако това бе възможно все пак. Давах си сметка за какво щеше да пледира моят адвокат, обаче точно сега, в тази строга съдебна зала и пред Кристин, всичко звучеше някак си по-различно. Струваше ми се агресивно и по нищо неотстъпващо на заядливото изложение на Ан Билингзли.

В този миг се почувствах донякъде виновен. Нямаше значение с какви доводи се опитваше да ме наклепа адвокатката на Кристин. Нали в края на краищата аз оставах отговорен за своите действия, та дори и за казаното от моя адвокат. Това бе именно онази опасност, за която Нана отдавна ме предупреждаваше.

Едно нещо обаче никога нямаше да се промени. Моята решителност нямаше да отслабне. Бях дошъл тук, за да отведа сина си обратно у дома във Вашингтон. Но докато слушах изложението на Бен Абаджиян, не можех да се отърся от натрапчивата мисъл, че в този процес няма да има победители. Въпросът бе само кой ще изгуби по-малко.