Графиня Дьо Шарни

Викарият дойде да се срещне с енорийския свещеник и тъй като се страхувам за баща ми, реших, че няма нищо лошо в това да чуя продължението на онова, което по случайност бях чул предишния ден.

Изглежда, че народът, скъпи Питу, се е отправил към Версай. Убити са много хора. Измежду тях е и господин Жорж дьо Шарни.

Абат Фортие добави:

„Нека говорим тихо, за да не притесним малкия Жилбер, чийто баща е отишъл във Версай и може също да е убит като другите.“

И сам разбираш, скъпи ми Питу, че не чаках да чуя повече.

Измъкнах се тихо от скривалището ми, без никой да чуе, минах през градината, озовах се на площада пред замъка и дотичах при теб, за да те помоля да ме отведеш до Париж. И ти щеше да направиш това, и то на драго сърце, ако беше тук.

Но ти не си тук и може да се забавиш, а и е възможно да залагаш примки в гората на Виле-Котре и тогава да се върнеш чак на сутринта, аз няма да мога да чакам дотогава, защото съм много притеснен.

Така че тръгвам сам. Бъди спокоен, познавам пътя. А и от парите, които ми даде баща ми, имам още две луи и ще хвана първата карета, която срещна по пътя.

П.П. Написах ти дълго писмо първо, за да ти обясня причината за моето заминаване, както и защото се надявах, че ти ще дойдеш, докато го довърша.

Довърших го, теб те няма, тръгвам! Сбогом или по-скоро довиждане. Ако нищо не се е случило с баща ми и ако не го дебне никаква опасност, ще се върна.

Ако ли не, аз съм решен твърдо да го помоля да остана с него.

Успокой абат Фортие за заминаването ми. Но го успокой утре, за да е вече късно да изпрати хора след мен.