Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Да — тъжно промълви кралицата. — Жалко, че не можем да го направим министър.
Кралят не чу нищо или не пожела да чуе. Когато видя Андре да стои права и бледа, докато кралицата и госпожа Елизабет, въпреки че не се хранеха, седяха на масата, той се обърна към графиня Дьо Шарни.
— Госпожо — каза той, — щом не сте гладна, сигурно сте уморена. Ако не желаете да се нахраните, то поне няма да откажете да поспите?
После каза на кралицата:
— Госпожо, изпратете графинята, моля ви. Нека поне си почине, щом няма да хапне.
Обръщайки се към прислугата, той каза:
— Надявам се, че не сте пропуснали да приготвите легло за графиня Дьо Шарни, така както нямаше прибори за нея, и че сте й приготвили стая?
— О, Ваше Величество — каза Андре, — как искате да се занимават с мен в такова смутно време? Едно кресло е достатъчно.
— Не, не — каза кралят, — вие мигнахте малко или дори изобщо не спахте миналата нощ. Тази нощ трябва добре да се наспите. Кралицата се нуждае не само от собствените си сили, но и от тези на своите приятели.
В това време прислужникът, който беше отишъл да провери за стаята на графинята, се върна.
— Тъй като господин Вебер знае, че кралицата се отнася с голяма почит към графинята и че Нейно величество може би ще желае тя да е наблизо, той е запазил съседната до тази на кралицата стая за госпожа графинята.
Кралицата потрепери, защото си помисли, че щом като има само една стая за графинята, следователно има само една стая за графа и графинята.
Андре забеляза тръпката, която премина през тялото на кралицата.
Нито едно от усещанията, които изпитваше едната от двете, не убягваше на другата.
— За тази нощ, но само за тази нощ, госпожо, ще приема. Апартаментът на Нейно величество е твърде малък, за да искам стая в него за сметка на нейното удобство. Все ще има някъде в замъка някое малко ъгълче за мен.
Кралицата отрони няколко неразбираеми думи.
— Имате право, графиньо — каза кралят, — ще измислим нещо утре и ще се настаним колкото е възможно по-добре.
Графинята почтително поздрави краля, кралицата и госпожа Елизабет и излезе, следвайки камериера.
Кралят за миг се загледа в нея, задържайки вилицата пред устата си.
— Тази жена е едно очарователно създание — каза той. — Колко щастлив е граф Дьо Шарни, че е намерил такъв феникс47 в двора!
Кралицата се облегна назад в креслото, за да прикрие бледността си не от краля, защото той не би я забелязал, а от госпожа Елизабет, която би се изплашила.
Почти й беше прилошало.
6.
Четирите свещи
Ето защо, след като децата се нахраниха, кралицата поиска разрешение от краля да се оттегли в стаята.
— Разбира се, госпожо — каза кралят, — вие сте много уморена. Само помолете да ви приготвят нещо за ядене, защото не е възможно да не огладнеете до утре.
Без да му отговори, кралицата излезе, като отведе двете деца.
Кралят остана на масата, за да довърши вечерята си. Госпожа Елизабет, чиято преданост оставаше неизменна въпреки простоватостта на Луи XVI, остана до краля, за да се погрижи за него, ако нещо е убягнало и от най-добре обучените прислужници.
След като влезе в стаята си, кралицата пое въздух. Никоя от нейните камериерки не я беше последвала. Кралицата им беше заповядала да не напускат Версай, докато не получат известие.
Тя се зае да намери някое голямо канапе или кресло за нея самата, като смяташе да сложи децата да спят в нейното легло.
Малкият й син вече спеше. Горкото дете едва бе утолило глада си и заспа.
Принцесата не спеше и ако трябваше, нямаше да мигне през цялата нощ. Те с кралицата доста си приличаха.
Ето защо, след като сложиха малкия принц да спи в едно кресло, принцесата и кралицата започнаха да търсят запаси.
Най-напред кралицата се приближи до една врата. Тъкмо щеше да я отвори, когато от другата страна на тази врата се чу лек шум. Тя се заслуша и чу някой да въздиша. Наведе се към ключалката и през нея видя Андре да стои на колене на едно ниско столче и да се моли.
Тя тихо се отдалечи, а на лицето й, обърнато все още към вратата, се бе изписало странно болезнено изражение.
Срещу тази врата имаше друга. Кралицата я отвори и се озова в приятно затоплена стая. На светлината на нощната лампа, която я осветяваше, тя с радостно трепване забеляза две чисти и бели легла като два олтара.
Тогава тя даде воля на чувствата си и една сълза се търкулна изпод сухите й, парещи клепачи.
— О! Вебер, Вебер! — промълви тя. — Кралицата каза на краля, че е жалко, че не може да те направи министър, но майката казва, че ти заслужаваш много повече.
47
Феникс — митична птица; в преносен смисъл — единствен по рода си човек — бел.прев.