Графиня Дьо Шарни

Тази стая беше осветена от свещник с четири свещи.

Този свещник стоеше на масата.

Масата беше покрита с червена покривка.

Кралицата седна край масата с безизразен поглед и сведе глава между стиснатите си юмруци, без да вижда нищо друго, освен червената покривка пред нея.

Два или три пъти тя инстинктивно поклати глава при този кървав отблясък. Струваше й се, че очите й се пълнят с кръв, че страните й горят, а ушите бучат.

После, като в движеща се мъгла, целият й живот мина пред нея.

Спомняше си, че е родена на 2 ноември 1755 година, в деня на земетресението в Лисабон, което беше убило повече от петдесет хиляди души и разрушило двеста църкви.

Тя си спомни, че в първата й спалня в Страсбург тапицерията изобразяваше „Избиването на невинните“. И както тази нощ, на мъждукащата светлина на лампата й се беше сторило, че кръвта тече от раните на горките деца, докато лицата на палачите имаха толкова страшно изражение, че тя ужасена беше извикала за помощ. И още в ранната утрин бе наредила да заминат от този град, който й беше оставил толкова ужасен спомен от първата й нощ във Франция.

Спомни си, че по пътя към Париж тя беше спряла в къщата на барон Дьо Таверне. Там за първи път тя срещна този нещастник Калиостро, който след аферата с колието имаше такова влияние върху съдбата й. По време на това толкова прясно в паметта й гостуване, струваше й се, че е било предната вечер, въпреки че бяха изтекли двадесет години, по нейно настояване той й беше показал в едно шише с вода нещо чудовищно. Машина за смърт, толкова ужасна и непозната, и до тази машина една търколила се глава, отделена от тялото, и то не нечия друга глава, а нейната собствена.

Спомни си, че когато госпожа Льобрюн й бе направила очарователния портрет на хубава, млада и все още щастлива жена, тя със сигурност по невнимание, но какво ужасно предзнаменование, я беше нарисувала в позата на госпожа Хенриета Английска, съпруга на Чарлз I, от нейния портрет48.

Спомни си, че в деня, в който за пръв път влезе във Версай, докато слизаше от каретата и стъпваше на зловещия паваж в този мраморен двор, където видя предната вечер да изтича толкова кръв, ужасен гръм отекна и в следващия момент падна гръмотевица, която разцепи въздуха отляво на нея толкова страшно, че кардинал Ришельо, който не се плашеше лесно, поклати глава и каза: „Лошо предзнаменование!“

Тя си спомняше за всичко това, а червеникавата пара, която се движеше пред очите й, сякаш ставаше по-непрогледна.

Това смрачаване се усещаше толкова осезателно, че кралицата вдигна очи към свещника и видя, че без никаква причина едната от свещите беше изгаснала.

Тя потрепери. Свещта още пушеше, а нямаше никаква причина за това угасване.

Докато тя учудена гледаше свещника, й се стори, че съседната на угасналата свещ бавно губи от блясъка си и малко по малко пламъкът й от бял ставаше червен и от червен — синкав. После пламъкът се смали и се издължи. След миг сякаш се отдели от фитила и се изгуби. И накрая се разлюля като от невидимо дихание и угасна.