Боряна (Драма в четири действия)
- Автор: Йовков Йордан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Боряна (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
РАЛИ (стои загледан в земята; мисли).
БОРЯНА. Ела, бате Рале!
РАЛИ. Искам да кажа нещо на тати.
БОРЯНА (ниско). Да му целунеш ръка?
РАЛИ (кимва утвърдително).
БОРЯНА (живо, радостно, като отива към Златила). Тейко! Бате Рали иска прошка! (Връща се, хваща Рали за ръката и го води към Златила) Тейко, дай си ръката! Тейко, моля ти се!
ЗЛАТИЛ. Е, защо сега… какво ще ми целува ръка. Нека иде горе… сетне.
БОРЯНА. Тейко!
ЗЛАТИЛ. Е, хайде, хайде… (Дава си ръката) От мене да ти е просто, синко. Нека и бог да ти прости.
Рали, развълнуван, остава по-продължително над ръката му.
БОРЯНА. Сега, бате Рале, да вървим. Тейко, и ти ще додеш, нали, тейко?
ЕЛИЦА (влиза, плахо). Какво има? Какво стана?
БОРЯНА. Ех и ти, Елице! Нищо няма. То се свърши. (Смее се) Елате с тейка, Елице. (На Рали) Бате Рале, върви. Ела, бате Рале… (Излизат)
ЕЛИЦА. Тате!
ЗЛАТИЛ. Аз ще дода. Оставяте хората и току тичате при мене. Аз ще дода.
ЕЛИЦА. Казаха ми да те повикам, тате.
ЗЛАТИЛ. Иди, иди ти. Аз ще дода.
ЕЛИЦА. Ела, ела, тате…! (Като на себе си, някак унесено) Колко се радвам! Не ми се ще да вярвам на очите си. И Борянка остана у нас, и мъжете се сдобриха. (Към Златила.) И ти, тате… много хубаво направи, тате!
ЗЛАТИЛ. Не знам. Може да съм направил хубаво, може да съм сбъркал. Не знам. Олекна ми барем. Снех камък от гърба си… Ох, какъв камък…
ЕЛИЦА. И хората няма вече да приказват. Стига са приказвали…
ЗЛАТИЛ. Какво приказват?
ЕЛИЦА. Ами приказват…
ЗЛАТИЛ (мисли). Туй, дето го приказват хората, право е. Тъй е!
ЕЛИЦА (учудена мълчи).
ЗЛАТИЛ. Булка! Елице! Ти не си като другите. Слушала си ме, шетала си ми. Гледала си ме, добра си ми била. На теб само аз ще кажа като пред духовник: право е! Аз зех парите на баща си, аз го уморих!
ЕЛИЦА. Ах, тате!
ЗЛАТИЛ. Тез пари! Трийсет години ги крих… Дявола слушах. На дявола слугувах аз. Добре, че доде Боряна… Като че господ я доведе. Свърши се. Олекна ми.
ЕЛИЦА. Тейко, не мисли вече за туй.
ЗЛАТИЛ. Олекна ми. Барем синовете си не вкарах в грях. Пък аз… аз ще давам отговор на бога.
АНДРЕЯ (влиза радостно). Тате, разделихме ги. Ето! (Показва един възел) Взех си пая!
ЗЛАТИЛ. Е, хубаво. Стига, стига сега за тез пари. Зел си ги — стига…
АНДРЕЯ. Е, тате! Че нали за тях ни беше разправията? Ама ти хубаво направи, тате. Аз като че знаех, че най-сетне тъй ще направиш. И Вълчан, и той… какъв човек! Право е, дето му казват цар. Същински цар. Сега знаеш ли? Разпорежда се вече за сватбата. Накара жените да приготвят едно-друго за засяване. Хайде, тате, да отидем горе.
ЕЛИЦА. Ела, тате. Може ли, гости…
АНДРЕЯ. Хубаво стана, много хубаво. И Павли и той си взе пая. И бате Рале, и той.
ЗЛАТИЛ. Стига, стига за тез пари. (Става) Слушай, Андрея, да кажеш на Павля и на Раля: тез пари да ги харчите! В земята да ги не заравяте, от децата си да не ги крийте! Инак да знайте, някой ден ще зема една торба и една тояга и ще тръгна, надето ми видят очите, ама ще ви прокълна!
АНДРЕЯ. Ех, тате, кой е луд сега да си крие парите в земята! Пък аз ли съм, дето ще го направя? Я ела да идем горе, че сватбата захваща.
ЕЛИЦА. Ела, тейко.
ЗЛАТИЛ. (тръгва с тях). Вий слушайте ме мене какво ви казвам аз… мене слушайте. (Спира се.) Идете, аз ще дода.
АНДРЕЯ. Не, тате, заедно ще идем.
ЕЛИЦА. Ела, тейко, ела…
ЗЛАТИЛ. Оставете ме… да си почина малко, да си отдъхна. Аз ще дода. (Тръгва към иконостаса, с очи, обърнати към иконата) Оставете ме… Аз ще дойда.
ЕЛИЦА (на Андрея, тихо). Остави го. (Високо) Тейко, ний отиваме. Не се бави. (Излизат)
ЗЛАТИЛ (изправя се пред иконата, кръсти се. Отвън се чува хор от жени, които пеят сватбарска песен за засевки. Пението е още тихо) Боже, прости ме! (По-високо) Татко… Тате! Прости ме! (Още по-високо) Тате, прости ме! (Остава пред иконата, приведен, неподвижен)
БОРЯНА (весела; след нея Поели), Тейко! Тейко! Де си, тейко? (Вижда го) Хайде, тейко, всички тебе чакат! (Хваща го за ръката)
ЗЛАТИЛ. Ти ли си, чедо? (Милва я по косите)
ПАВЛИ. Ела, тате! (Хваща го за другата ръка)
ЗЛАТИЛ. Да вървим, чедо, да вървим… (Тръгват. Хорът се чува по-високо)
ЗЛАТИЛ (сепва се). Що е туй?
БОРЯНА. Че нали сватбата се захваща, тейко? Пеят на засевки.
ЗЛАТИЛ. А! Хубаво. Да вървим, чедо, да вървим. (Излизат. Песента продължава)