Боряна (Драма в четири действия)
- Автор: Йовков Йордан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Боряна (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
ВЪЛЧАН НАНОВ (на синовете си). Какво стоите?
РАЛИ (развълнувано). Чуйте ме!… И аз да кажа… Аз може да съм лош, може да не ме зачитате за нищо. Аз… сгреших! А сега падна нещо от очите ми и видях, и разбрах… (Към Андрея) Андрея Братко! Прощавай! (Към Павля) И ти, Павле, прощавай!… (Към Златила) Тате! От тебе най-много искам прошка… Лошо направих, сбърках. Искам прошка…
ЗЛАТИЛ (мълчи).
АНДРЕЯ. Добре, бате, добре…
РАЛИ. Тате, чух те какво рече. Да се имаме като братя, да си живеем добре, туй е хубаво. (На Вълчана) Бай Вълчане, и аз ти се моля, остави Боряна у нас! Остави я…
ВЪЛЧАН НАНОВ (изглежда го, без да му отговори; към синовете си). Какво ви казах аз? Защо стоите?
АНДРЕЯ. Бай Вълчане, всички те молим, склони…
БОРЯНА. Тате! Аз ли не съм те слушала? Аз ли не съм те почитала? Да е за друго, каквото кажеш, ще го направя, а за туй… Тате, аз искам Павля, другиго не ща! Него ще взема. Ако не — по-хубаво да умра, по-хубаво ме убий ти, тате, с ръката си… Остави ме тук, тате…
ПО-МЛАДИЯТ СИН. Тате, то се видяло, ами… Като иска пък (махва с ръка)
ПО-МЛАДАТА СНАХА. Тате, и аз ти се моля. Остави я!
ВЪЛЧАН НАНОВ (поглежда стария си син).
ПО-СТАРИЯТ СИН. Да остане пък. Като иска толкоз.
ПО-СТАРАТА СНАХА. Няма да живеем ний в таз къща, тя ще живее. Да остане, като иска.
Вълчан изглежда Боряна, изглежда Павля, после миг-два мисли, навъсен, мрачен. Мълчание. Изведнъж Вълчан подига глава, лицето му се прояснява.
ВЪЛЧАН НАНОВ. Намерихте ме на добър час вий! На добър час ме намерихте… (Решително) Добре! Скланям! (Радостно вълнение между всички)
БОРЯНА (радостно). Тате! Тате! (Отива при него, но веднага се отбива при снахите; по-младата я прегръща)
АНДРЕЯ. Браво, бай Вълчане!
ВЪЛЧАН НАНОВ. Чакайте! Аз не съм като него (посочва Златила, който е седнал пак на миндеря до ду лапа) ту тъй, ту онъй. Кажа ли нещо — беше. Искате ли се? Добре. Още днес захващаме сватбата! (Още по-радостно вълнение) Чакайте! Най-напред да свършим с парите. (Подига торбата). Пари е туй, орехи не е! Ела, Андрея, ела и ти, Рале! (На Павли) Стига си стоял на вратата, като че ще ми вземаш душата… ела и ти. Елате да разделим парите. (Към синовете и снахите си) Елате и вий! Елате всички! (Излиза, последван от Андрея и Павля, от синовете и снахите си)
ПО-МЛАДАТА СНАХА (при вратата). Борянке, ами сега? Булка?
ПО-СТАРАТА СНАХА. На баща си да кажеш тъй!
БОРЯНА. Че какво мислите вий! Затуй ли съм дошла, та да се върна? Нали съм пристануша! (Смее се)
ПО-МЛАДАТА СНАХА. Ах, Борянке! (Излизат)
Вляво, близо до одъра, стои Едрю, нервно поглажда мустаците си и мисли. Васил Ваклин дохожда до него и го тегли за ръкава.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Сватанак! Да вървим и ний! (Както го държи за ръкава, заглежда се към Вида)
ВИДА (на Рали). Върви, Рале! Отидоха, върви!
РАЛИ. Остави ме!
ВИДА. Их, и ти! Сами ли ще ги оставиш! Хайде де!
РАЛИ. Махай се от главата ми! Върви ти, като искаш!
ВИДА. Ще ида, няма да ги оставя. Ти като не щеш, аз ще ида. (Излиза сърдита)
ВАСИЛ ВАКЛИН (тегли Едря за ръкава). Хайде, хайде да вървим! Я! Какво се вдърви ти такъв!
ЕДРЮ (глади си мустаците сърдит).
ВАСИЛ ВАКЛИН. Хайде да вървим. Ще делят парите. Може да дадат и на нас по една лира.
ЕДРЮ (със стиснати юмруци). Аз него… като щях да го грабна, че…
ВАСИЛ ВАКЛИН. Кого бе?
ЕДРЮ. Онзи, Вълчана… Не дава момичето, а… Като щях да го грабна, че… (Същия жест, със свити юмруци)
ВАСИЛ ВАКЛИН. Ух, да те убий господ! Ще го грабнеш! Ти торбата да беше грабнал. Видя ли я! Ох, мале! Лирички! Върви! (Тегли го)
ЕДРЮ (опъва се).
ВАСИЛ ВАКЛИН. Върви! Може да се търкули някой Наполеон, че да го вземем.
ЕДРЮ (сумти заканително и тръгва; при вратата срещат Боряна).
ВАСИЛ ВАКЛИН. Е, Борянке, честито, Борянке!
БОРЯНА. Сполай ти. Да си жив!
ВАСИЛ ВАКЛИН. Слушай, Борянке, на мене и на сватанака по една риза ще ни дадеш.
БОРЯНА. Ще ви дам, ще ви дам.
ЕДРЮ (със стиснати юмруци). Аз него ли? Ще го убия! (Изскача навън)
БОРЯНА. Ах! Кого ще убива?
ВАСИЛ ВАКЛИН. На кръчмаря виното. Бъчвата. (Смее се, излиза) Хей, сватанак!
БОРЯНА (весело). Тейко, де си? Няма ли да додеш? (На Рали) Бате Рале, и ти… аз за тебе додох. Тате каза да додеш. Чакат те…