Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

…Това се случи когато най-добрата хрътка на Барона я спипали да дави овце. Нали беше ловджийско куче, та като било на баирите, видяло овците да бягат и се впуснало след тях и…

Баронът знаеше, какво е наказанието за давене на овце. На Варовитище си имаше закони, толкова стари, че никой не си спомняше, кой ги е установил. И всеки знаеше, че на кучета убили овца им се полага смърт.

Това куче обаче струваше цели петстотин златни долара, така че, както разправят, Баронът пратил един слуга на рида до Бабината колибка на колела. Тя седяла на прага, пушила си лулата и гледала към стадата.

Човекът дошъл при нея на кон и изобщо не си направил труда да слезе. Хич не беше добре да правиш така, ако искаш Баба Болежкова да ти е приятел. Подкованите копита нараняваха торфа. На нея това хич не и харесваше.

Той казал:

— Баронът ти заповядва да намериш начин да се спаси неговото куче, госпожо Болежкова. В отплата, той ще ти даде сто сребърни долара.

Баба се усмихнала накъм хоризонта, попуфкала с лулата си и отвърнала:

— Дигне ли човек ръка на лорда си, тоя човек се обесва. Открадне ли гладуващ човек овца на лорда си, тоя човек се обесва. Убие ли куче овца, това куче се убива. Това са законите на тези хълмове и тези хълмове са в моите кости. Що е един барон, че за него да се наруши законът?

И тя продължила да гледа овцете.

— Това място е на Барона — казал слугата — Негов е и законът.

От това как го изгледала тогава Баба косите на човека побелели. Така разправят поне. Но във всички истории за Баба Болежкова все има по нещо приказно.

— Ако, както думаш, е негов законът, тогаз да го наруши той и да види какво ще има да бъде. — казала тя.

След няколко часа Баронът изпратил своя управител, който бил много по-важен човек от предишния, но познавал Баба Болежкова по-добре. Той казал:

— Госпожо Болежкова, Баронът Ви моли да използвате Вашето влияние за спасяването на кучето му. Той с удоволствие би отделил петдесет златни долара, за да помогне за решаването на тази сложна ситуация. Сигурен съм, че виждате, как това ще облагодетелства всички заинтересувани страни.

Баба попуфкала с лулата си, погледнала към новите агнета и рекла:

— За господаря си говориш ти, твоят господар говори за кучето си. Но кой говори за хълмовете? Де е Баронът, че зарад него да се наруши законът?

Разправят, че като казали това на Барона, той съвсем се смълчал. Но макар да е бил надут, и често твърдоглав, а и твърде надменен, той не е бил глупав. Вечерта той отишъл до колибата и седнал на торфа наблизо. След малко Баба му казала:

— С какво да ти помогна, господарю?

— Бабо Болежкова, моля за пощада за кучето ми. — рекъл Баронът.

— Носиш ли жълтици? Носиш ли сребърници? — попитала го тя.

— Нито злато, нито сребро.

— Добре. Че закон, който се изменя с жълтици и сребърници, не е читав закон. С какво идеш, господарю?

— Аз те моля, Бабо Болежкова.

— Зарад твоята дума ли искаш да се наруши законът?

— Точно така, Бабо Болежкова.

Тогава, тъй разказват, Баба погледала някое време залеза и накрая продумала: