Когато след смъртта душата в полет се издига,
трупът втечнява се,
разместват се и се разхлабват неговите кости,
плътта, изпълнена със смрад, изгнива
и крайниците се разпадат…
154 глава: Книга на мъртвите
През втория месец от сезона на горещините и малко след Празника на долината, когато течеше трийсет и третата година от царуването на Великолепния, Земята на Египет влезе във война. В храма на Монту бяха запалени огньове и хорът от жреците на Амон поде словесна атака срещу божествата, събрани целесъобразно накуп. Думата „война“ бе изречена от устата на самия цар, след което мигновено пое надлъж и нашир из царството на Двете земи. Подлите кушити от Източната пустиня се бяха разбунтували. Нападаха и опустошаваха местните гарнизони и избиваха работниците от мините на Божествения за добив на мед, злато и аметисти. Бедуините съобщаваха, че по пътищата на царството върлуват всякакви банди, имперските пратеници намират смъртта си след нечовешки изтезания, търговците губят стоките си; с една дума, цялата чест и слава на Египет са непоправимо поразени… Тогава дойде заповедта: размирниците от Куш да бъдат смазани.
Самият Хотеп пристигна с полковник Пера, за да съобщи, че цялото военно подразделение „Слава на Амон“ с личен състав 5000 души, в който не влизаха наемниците, фуражирите28, разузнавачите и комисарите, ще бъде изпратено, за да се справи с разбунтувалите се. Бойната единица на Хор, съставена от Чедата на Кап, също бе включена. Хотеп вдигна ръка, за да ни успокои:
— И двамата принцове ще се присъединят към кампанията. Тръгваме след три дни. Вие също ще поемете с тях, за да умножите славата на името на Божествения. Защото ние живеем за фараона! И умираме за фараона!
Всички поблагодарихме на Божествения за предоставената ни възможност да покажем предаността си. След като той си тръгна, придружен от дворцовата стража, полковник Пера ни запозна с още подробности, най-важната от които бе, че Забуления ще бъде в състава на Бойната единица на Хор. Преждевременната смърт на Уени бе забравена. Подозренията ми потънаха в забрава заради трескавите приготовления. Всички бързахме да тръгнем, въпреки че Майа се разболя. Цяла нощ се мяташе с висока температура, а призори зъзнеше и така се тресеше, че веднага го отнесохме в лечебницата към Дома на живота.
— Няма да ни липсва — промърмори Хоремхеб.
Съмнявах се не без основание, че някой от нас би липсвал на останалите. Трупът на Уени бе балсамиран и замина незабавно към Далечния хоризонт. Майа ни изпрати доброжелателни послания, умолявайки Собек да го посети, но той бе потънал в лудешките приготовления за обявената война. Раздадоха ни бойни доспехи, извадиха оръжия от складовете, стегнаха колесниците и лекарите от царската конеферма прегледаха внимателно конете. Полковите подразделения се струпваха в плодородните Черни земи на север от Тива. На Хотеп бе дадена временно титлата „царски син на Източен Куш“ с всички необходими правомощия на първи заместник на монарха. Положихме клетва за вярност в изпълнения с тамянов дим вътрешен двор на храма на Монту, където бойната ни единица получи своя щандарт — главата на сокола на Хор, кацнал на гърба на крокодил. Божествения благоволи да покаже лика си на гражданите на Тива; те бяха наредени в шпалир по улиците на Сфинксовете и на Овните, за да ни засипват с цветя и зеленина, когато излизахме от града в пълна бойна екипировка и воински емблеми, заобиколени от жреци, хорове и царски оркестри.
вернуться
28
Снабдител с храна за военния добитък (фр.). — Бел.прев.
