Момиче за сто долара
- Автор: Паркър Робърт Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Момиче за сто долара». Краткое содержание книги:
Източник: http://book.store.bg/c/p-p/m-425/id-19455/momiche-za-sto-dolara-robyrt-p...
— Слушай сега — казах. — Ти изпрати момчетата си в къщата на Ейприл, но ние двамата с Хоук ги изритахме оттам. След това ти ми прати четирима от твоите хора, за да ме сплашат, но двамата с Теди Сап ги наритахме направо на улицата. Сега вече знам кой те е наел да го направиш и когато отида при него с тези факти, той ще заяви, че ти си виновен за всичко и че ти е поръчал само да говориш с Ейприл.
— И в този момент — обади се Белсън — ние от полицейското управление в Бостън ще се почувстваме задължени да се намесим в защита на закона и гражданите и да те окошарим.
— Или — продължих аз — можеш веднага да изпееш Лайънел, докато все още има смисъл, и да ни кажеш твоята версия, преди да сме говорили с него.
— А опитите за физическо насилие? — попита Оли.
— Няма да предявявам обвинения — обещах. — Какво толкова, нали победих и двата пъти?
— Добре — съгласи се Оли.
После изведнъж стана, отиде и затвори вратата на офиса.
— Добре — повтори.
Върна се зад бюрото си и седна. Отново беше добрият, стар, весел Оли. Вече не изглеждаше объркан. Вече знаеше точно какво трябва да направи.
— Ще ви разкажа за Фарнсуърт — обяви той.
25
Последният ми сериозен разговор с Ейприл не беше завършил добре, така че този път се срещнахме в салона, като присъстваха и Хоук, и Теди Сап, за да не се опита да ме съблазни отново. Откакто я отблъснах, тя се цупеше и явно още не й беше минало.
— Открих Лайънел Фарнсуърт — съобщих аз. Тя не реагира.
— Нали го познаваш? — продължих.
— Не.
— В годината, преди да дойдеш в Бостън, той е бил с теб двайсет и три пъти — казах.
Ейприл сви рамене.
— За мен всички клиенти са еднакви. Кимнах и продължих:
— Говорих и с Оли Демарс.
— С кого?
— С господина, който предизвика проблемите в къщата ти — обясних. — Той ми каза, че за това му плаща друг господин, с когото са се запознали в затвора „Алънуд“. Другият господин е от Ню Йорк и се казва Лайънел Фарнсуърт.
— Не беше ли някакъв тип с офшорна сметка? — попита Ейприл.
— Това си го е измислил Оли — отвърнах. — Всъщност е бил Лайънел, старият му приятел от затвора.
Ейприл замълча.
— Налице е забележително съвпадение — продължих. — Човекът, който те изнудва, е същият, когото си обслужвала професионално поне двайсет и три пъти.
Тя отново сви рамене.
— Убедих Оли да те остави на мира — добавих.
— Смяташ ли, че ще го направи? — попита Ейприл.
— Да.
— Значи вече нямам нужда от теб — каза тя.
— Зависи колко е честен Лайънел — свих рамене аз.
— Казах ти, че не познавам никакъв Лайънел.
— Ейприл — възкликнах аз. — Какво става, по дяволите?
— Нищо — отвърна тя. — Този Оли вече то спряхте. Благодаря ти. Това е всичко, от което имах нужда.
Хоук се изправи и се обърна към Теди Сап.
— Мисията е изпълнена. Сап се ухили и отвърна.
— Оли е сразен.
После той се обърна към Ейприл.
— До един час ще си събера багажа и си тръгвам. Беше ми приятно да работя за теб.
— Кажи „довиждане“ на дамите — добави Хоук. Ейприл кимна. Не каза нищо. Хоук и Сап излязоха. Двамата с Ейприл останахме сами. Мълчанието се проточи.
Сюзън беше казала:
„При живот като нейния със сигурност е претърпяла сериозни травми. А травмите обикновено излизат наяве, когато човек е под напрежение.“
— Нищо не може да е толкова лошо, че да не го споделиш с мен — опитах се да я убедя аз.
Тя кимна.
— Нищо не може да е толкова лошо, че да не ти помогна да го преодолееш — добавих.
Ейприл продължи да кима. Изправих се.
— Добре — казах. — Няма да те уча какво да правиш. Ако решиш, че пак имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.
— Да — каза тя.
Отидох при нея, наведох се и я целунах. Ейприл леко се стегна. Отстъпих крачка, престорих се, че стрелям по нея с пръст, обърнах се и излязох от къщата.
26
Хоук закара Теди Сап до летището. И аз отидох с тях. След като ме бяха отстранили от случая, така или иначе, нямах друга работа. Освен това исках да проверя дали тунелът още тече.
— Ейприл нещо не те хареса — каза Хоук на Теди Сап.
— Не — съгласи се Сап. — Не ме хареса.
— Не знам дали изобщо хареса някой от нас.
— Теди съвсем не го хареса — настоя Хоук. — Защото е гей и прочие.
— Много жени харесват гейовете — каза Сап. — Могат да разговарят с тях спокойно за повечето неща…
— За керамика например — вметна Хоук. — Или за нюансите на боята за коса.
Сап не му обърна внимание.
— Защото отсъства елемент на сексуално напрежение. Както всички знаем, гейовете по правило са светски мъже, остроумни, културни и необичайно приятни събеседници.