Момиче за сто долара
- Автор: Паркър Робърт Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Момиче за сто долара». Краткое содержание книги:
Източник: http://book.store.bg/c/p-p/m-425/id-19455/momiche-za-sto-dolara-robyrt-p...
— Някои от хората на Оли могат да го потвърдят — обадих се аз.
— Но… — каза Хоук.
Сап кимна.
— Но има и жени, които не се чувстват удобно в наше присъствие именно защото липсва елементът на сексуално напрежение. Защото не могат да използват секса, за да ни контролират. Защото не е ефикасно да флиртуват с нас.
— Това важи и за много хетеросексуални мъже — намесих се аз.
— Естествено — съгласи се Сап. — Вероятно важи за теб.
— Може би трябва да питаме Сюзън — предложи Хоук.
— Там е различно — казах. — То е любов.
— Аха — каза Хоук.
— Във всеки случай — продължи Сап — жена като Ейприл може да придаде сексуален нюанс на общуването си с мъжете, което не може да постигне с един хомосексуалист.
— Защото сексът е единственото нещо, с което може да си служи — уточних аз.
— И още как — потвърди Хоук.
— Тя познава онзи тип от Ню Йорк, нали? — попита Сап.
Кимнах.
— Така ли ще го оставиш? — попита той.
Хоук се засмя.
— Работил си с него вече няколко пъти — каза той. — Според теб какво ще направи?
— Според мен ще захапе този случай като бобър дърво — каза Сап.
— Ще заминеш ли за Ню Йорк? — попита Хоук.
— Да — отвърнах.
— За да говориш с Фарнсуърт?
— Струва ми се добро начало.
— А после? — попита Хоук.
— Зависи какво ще ми каже той.
— Да предположим, че ти каже да вървиш на майната си — каза Сап.
— Всички казват така, нали? — съгласих се.
— Спенсър не харесва Фарнсуърт по същия начин, по който харесва Ейприл — поясни Хоук.
— Значи може да се наложи да действаш по-решително — каза Сап.
— Имам си начини — отвърнах.
— Някой плаща ли ти за това? — поинтересува се той.
— Получавам два пъти повече от теб.
— Аз нищо не получавам — каза Сап.
— Но всеки цент си струва — отвърнах.
Хоук отби до бордюра пред терминала на „Делта“ и каза:
— Робин Худ поне е крадял от богатите, преди да раздава на бедните.
— И е живял с цяла банда разбойници в гората — въздъхна Сап.
27
Този път реших да приложа друга техника на Лайънел Фарнсуърт. Номерът с адвоката и парите сигурно нямаше да мине втори път — нито пред него, нито пред портиера. Така че в един слънчев хладен ден в Ню Йорк просто започнах да се разхождам близо до сградата, в която живееше. Късно следобед той излезе от входа, облечен с палто от камилска вълна с колан и широки ревери, и зави надясно по „Сентръл Парк Уест“ към Кълъмбъс Съркъл. Настигнах го и закрачих до него.
— Разходките са хубаво нещо — казах. — Нали? Той ме погледна и едва не се върна обратно.
— Пак ти — каза.
— Аз.
— Ъъъ… човекът от адвокатската кантора, нали?
— Общо взето — отвърнах.
— Как така „общо взето“?
— Излъгах — обясних. Той спря.
— Излъга?
— Да — потвърдих. — Всъщност съм детектив.
— Детектив?
— Точно така.
Пак закрачихме по тротоара.
— От полицейското управление в Ню Йорк ли? — попита той.
— От Бостън — отвърнах.
Той ме погледна, отвори уста да каже нещо и размисли. Беше започнал да върви малко по-бързо. Аз не изоставах.
— Оли Демарс си каза всичко — продължих.
— Оли Демарс?
— Аха.
— Не мисля, че го познавам.
— Познаваш го — отвърнах. — Били сте заедно в „Алънуд“. Преди шест месеца ти си го потърсил и си го наел да притеснява Ейприл Кайл. Казал си му да не убива никого. И да не прави нищо лошо на самата Ейприл, но да не прекратява натиска, докато не му кажеш да спре.
— Той лъже — заяви Фарнсуърт. — Коя е Ейприл Кайл?
— Не мисля, че лъже — отвърнах.
— Лъже — настоя Фарнсуърт. — Можеш ли да вярваш на всичко, което ти казва бивш затворник като него?
— А да вярвам ли на всичко, което ми казва бивш затворник като теб?
— Беше съдебна грешка — каза Фарнсуърт. — Бях напълно невинен.
— Тогава защо те изпратиха в „Алънуд“?
— Прокурорът искаше да направи кариера.
— Като осъди човек от висшето общество като теб?
— Абсолютно — потвърди Фарнсуърт.
— Значи все пак познаваш Оли? — казах аз.
— Сега си спомних кой беше — отвърна Фарнсуърт. — От „Алънуд“. Почти не се познавахме. Не знам защо е решил да твърди такива неща за мен.
— Сигурно от завист — предположих. — Между другото, имам доказателства, че си се възползвал от професионалните услуги на Ейприл поне двайсет пъти в годината, преди тя да се премести в Бостън, и че винаги си я търсил по име.
— Той ли ти го каза?
— Не. Научих го по друг начин.