Зона 51: Истината
- Автор: Мейер Боб
- Серия: Зона 51 #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Истината». Краткое содержание книги:
Кивотът на завета… Екскалибур… Светият граал… Тайните сили на легендарните артефакти най-после са разкрити. Заложено е бъдещето на Земята. Хора и извънземни се борят за контрол над последната тайна: местонахождението на извънземния кораб-майка, нашият последен шанс за спасение. За командира на Зона 51 Майк Търкот залогът е по-голям отвсякога… защото тайната е погребана в блокираната памет на бившата му любима Лиза Дънкан.
Все още изтощен от извънземните войни, в които загиват повечето от хората му, Майк се хвърля в последния сблъсък — срещу извънземна армия, бореща се за пълна власт. Кодовете за изстрелването на ядрените ракети са в ръцете на извънземните и Земята е изправена пред ядрен холокост. Единствената разменна монета е корабът-майка. Когато започват да текат последните мигове, се разкрива поредната смайваща тайна. Залогът: нашият вид, нашето бъдеще, нашата Земя.
Сянката на Аспазия посочи надолу.
— Мога да напусна с кораба-майка тази планета, целия този район от вселената.
— Не.
Сянката на Аспазия остави Граала на пода.
— Вземете го. Вземете и тях. — Той пусна камъните върху плата.
— Не — повтори Търкот.
— И си задръжте ключа и главния пазител. Можем да ги разтоварим където пожелаете.
— Не.
— Дайте ми кораба-майка. Казвам ви, че ще си отида. Никога повече няма да ме видите.
— И ще активираш междузвездния двигател, който ще привлече тук Рояка — каза Търкот. Беше попречил на другия кораб-майка да избяга от Зона 51, за да предотврати тъкмо това. Спомни си как професор Нейбингър е разчел плочките роро от Великденския остров. Струваше му се много отдавна. Професорът също беше загинал. Бяха го убили в Китай. Всичко, свързано с аирлианците, вонеше на смърт и измама.
— А, Роякът — повтори Сянката на Аспазия. — Древният враг. Но тъй като изглежда, че всичко ти е ясно, ти естествено знаеш, че Роякът вече е тук.
— Знам — отвърна майорът. — В архива на Четвърти отдел видях един от труповете, открити в Тунгуския район. И убих пипалото, което беше в един от моите хора а Еверест.
Сянката на Аспазия за втори път се изненада.
— Интересно. Значи пак се раздвижва.
— Пак ли? — попита Търкот.
— Преди се опита да унищожи Екскалибур.
— Защо?
— За да лиши аирлианците от властта им тук, също както направихте вие с меча и главния пазител. Когато преследва целите си, той може да е много решителен.
— За малко да успее — отвърна Търкот. — Изглежда, нещо е оцеляло от експлозията в Тунгуския район през хиляда деветстотин и осма. Много отдавна. И вие с Артад, великите победители на човечеството, не сте направили нищо.
На лицето на Сянката на Аспазия вече нямаше и следа от усмивка. Той впери тъмните си очи в майора.
— Да. Нещо оцеля. Спасителна капсула. Без възможност за връзка с флота си. Следователно не представляваше заплаха и не притежаваше потенциал за опасност. Затова не направихме нищо. Всъщност, ако бяхме направили, вероятността от катастрофа щеше да е по-голяма. Роякът е много търпелив вид и не виждах причина да го тласкам към действие — неотдавнашните събития най-вероятно са изиграли тъкмо такава роля. Това се е случвало и преди — спасителна капсула на Рояка е кацала на Земята. Много отдавна. В Древен Египет, когато аирлианците направиха нещо — унищожиха разузнавателния кораб. И тогава пак не се случи нищо.
— Мисля, че той се е превърнал в заплаха — възрази Търкот. Дори не забелязваше, че е отпуснал автомата си. След всички сражения и отчаяно търсене на информация започваше да му се струва странно приятно, че е в състояние да разговаря с някой, който знае истината. Въпреки че това същество беше виновно за смъртта на милиони и спокойно щеше да го излъже, ако му изнасяше. Обзе го гняв и той отново вдигна оръжието. — Мисля, че е похитил моята приятелка доктор Дънкан. И е откраднал кивота на завета.
Сянката на Аспазия се намръщи, но лицето му веднага отново стана безизразно. Той разбра, че майорът го е забелязал.
— Стар спомен. Не мой. Странно е, че това пак съм аз. Роден съм с всички спомени на някой, който не съм аз, но който е формиран като мен. Който дори не е бил от същия вид. — Съществото се вторачи в Търкот. — Но ти може би разбираш това повече от другите.
Майорът не отговори.
— Обаче аз не съм Аспазия — каза накрая Сянката на Аспазия. — Не съм и човек. Имам човешко тяло, но съм живял стотици пъти. И сега съм безсмъртен.
— Като Лиза Дънкан — отвърна Търкот. — Защо я е отвлякъл Роякът?
— За да научи тайната на нейното безсмъртие и… — Сянката на Аспазия млъкна.
— И?
— Откъде идва и защо е дошла.
Търкот настръхна.
— Откъде идва ли?
— От коя планета.
Майорът чу ахването на Яков.
— Наистина сте адски невежи — отбеляза Сянката на Аспазия.
— Ще разменя кораба-майка срещу истината — заяви Търкот.
— Истината ли? — Сянката на Аспазия леко наклони глава, сякаш му беше смешно. — Какво е „истина“? Човешката истина ли? Истината на аирлианците? Моята истина? Истината за нещата в космоса? Дори Роякът си има истина. И знаеш ли, че всички те са различни? Няма еднакви истини. Истината е свързана единствено с възприятието, което е индивидуално и видово обусловено. На теб няма да ти хареса истината на Рояка, а те не се интересуват от истината на който и да било друг вид.