Зона 51: Истината
- Автор: Мейер Боб
- Серия: Зона 51 #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Истината». Краткое содержание книги:
Кивотът на завета… Екскалибур… Светият граал… Тайните сили на легендарните артефакти най-после са разкрити. Заложено е бъдещето на Земята. Хора и извънземни се борят за контрол над последната тайна: местонахождението на извънземния кораб-майка, нашият последен шанс за спасение. За командира на Зона 51 Майк Търкот залогът е по-голям отвсякога… защото тайната е погребана в блокираната памет на бившата му любима Лиза Дънкан.
Все още изтощен от извънземните войни, в които загиват повечето от хората му, Майк се хвърля в последния сблъсък — срещу извънземна армия, бореща се за пълна власт. Кодовете за изстрелването на ядрените ракети са в ръцете на извънземните и Земята е изправена пред ядрен холокост. Единствената разменна монета е корабът-майка. Когато започват да текат последните мигове, се разкрива поредната смайваща тайна. Залогът: нашият вид, нашето бъдеще, нашата Земя.
Сянката на Аспазия широко разпери ръце.
— Това не е мой проблем. Можеш да запазиш Граала и неговите свойства в тайна. Сподели я с неколцина избраници. Много ви бива в тайните. Това ще ти даде огромна власт. Ще си като бог — безсмъртен и притежаващ силата да даваш безсмъртието на други. Всички големи религии на тази планета се появиха пред очите ми и това лежи в основата на много от тях. Обещанието за вечен живот.
— И във възникването на кои от тях са участвали аирлианците или техните слуги? — попита Търкот.
Сянката на Аспазия лукаво се усмихна.
— Може би на няколко. Човеците са много лековерни. Особено когато им предлагаш да се избавят от нещо, от което се страхуват. А теб те е страх от смъртта, нали?
Търкот не обърна внимание на последните му думи.
— Което ме кара да се чудя защо аирлианците изобщо са донесли Граала тук. Просто като символ ли? Или за да го използват някой ден? И в такъв случай, кога? И на кого са щели да дадат безсмъртие?
— Сериозни въпроси — каза Сянката на Аспазия.
— Ами отговорите?
— Това не е моя работа — отвърна съществото.
— Грешен отговор — каза Търкот и натисна спусъка. Куршумът улучи Сянката на Аспазия в десния крак и го повали на пода.
— Какво правиш? — извика той и се опита да спре кръвта с ръце.
— Боли, нали? — Търкот се приближи с насочено напред оръжие. — Безсмъртието може би не е точно такова, каквото се предполага.
Сянката на Аспазия с усилие се изправи.
— Допускаш огромна грешка.
— Чао — каза майорът и повторно натисна спусъка. Този път го улучи точно между очите и Сянката на Аспазия политна назад, пръскайки струи кръв.
НАСТОЯЩЕТО
6.
Циан Лин, Китай
Танкове пъплеха по черния път между редиците разрушени статуи, които някога бяха бележили церемониалната алея до Циан Лин. Фигурите изобразяваха чуждите посланици, участвали в погребалната процесия на първия император Шъ Хуанджоу, управлявал от недалечния град Ксиан.
Камъните бяха обгорени и всички статуи бяха обезглавени. Първото се бе случило, когато сегашното китайско правителство беше взривило ядрена бомба в опит да унищожи могилната гробница и нейното съдържание, преди да се съюзи с Артад. Второто бе дело на вандали в древни времена.
Пътят лъкатушеше нагоре към планината Циан Лин. Тя се издигаше на височина над деветстотин метра и симетричните й склонове подсказваха дори на най-разсеяния наблюдател, че това не е естествено образувание. Циан Лин беше известна като най-голямата гробница на света, по-грамадна дори от Голямата пирамида в Гиза.
Скърцането на танковите вериги отекваше в склоновете, придружавано от свръхзвуковия рев на изтребител, който осигуряваше въздушно прикритие. Стената, която бе пазила Циан Лин и Артад, беше изчезнала — злокобен признак за китайските войници, които охраняваха обекта.
Отчаяните послания на Пекин до Артад бяха останали без отговор и след като Съединените щати бяха обявили победата си над Артад и Сянката на Аспазия, китайските управляващи изпаднаха в паника. Техните войски в Южна Корея бяха спрени от американските ядрени оръжия, а десантниците в Тайван бяха преследвани и унищожавани.
Очертаваше се разгром и Пекин искаше отговор от Артад. Съобщенията от Съединените щати не бяха окуражаващи, тъй като Щатите бяха възвърнали контрола си не само върху тихоокеанските си флотове, но и над построените от нановируса подводници и кораби.
Първият танк зави и спря точно пред разположения между два големи камъка вход. Върху двете скали имаше статуи на приклекнали тигри. Оръдието на танка беше насочено точно към двете крила на масивната бронзова врата, покрити с руническо писмо. Макар металът да бе почернял и огънат, вратата продължаваше да затваря входа. Малката дупка на височината на гърдите показваше мястото, откъдето бе влязъл Че Лу, ала оттогава вратата беше затворена и запечатана.
Оръдието изгърмя и снарядът улучи абсолютния център. Последваха го няколко високоексплозивни заряда, които окончателно разбиха вратата и я изтръгнаха от пантите.
Няколко бронетранспортьора се приближиха и спряха зад танка. Задните им рампи бяха спуснати и двете пехотни роти се насочиха към входа. Половината войници носеха фенери и ги включиха при влизането си в гробницата.