Зона 51: Истината
- Автор: Мейер Боб
- Серия: Зона 51 #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Истината». Краткое содержание книги:
Кивотът на завета… Екскалибур… Светият граал… Тайните сили на легендарните артефакти най-после са разкрити. Заложено е бъдещето на Земята. Хора и извънземни се борят за контрол над последната тайна: местонахождението на извънземния кораб-майка, нашият последен шанс за спасение. За командира на Зона 51 Майк Търкот залогът е по-голям отвсякога… защото тайната е погребана в блокираната памет на бившата му любима Лиза Дънкан.
Все още изтощен от извънземните войни, в които загиват повечето от хората му, Майк се хвърля в последния сблъсък — срещу извънземна армия, бореща се за пълна власт. Кодовете за изстрелването на ядрените ракети са в ръцете на извънземните и Земята е изправена пред ядрен холокост. Единствената разменна монета е корабът-майка. Когато започват да текат последните мигове, се разкрива поредната смайваща тайна. Залогът: нашият вид, нашето бъдеще, нашата Земя.
Усмихна се триумфално. Беше изключил пазителите на Великденския остров, Циан Лин и Сидония. Сега проклетите извънземни — и двете страни — бяха лишени от най-голямото си преимущество.
През по-голямата част от живота си Яков бе работил в Четвърти отдел, тайната съветска организация, която се беше опитвала да следи извънземните и техните слуги също като американския „Меджик-12“. Тази задача беше опасна. Яков много добре си спомняше как бе влязъл в разрушената база на Четвърти отдел на далечния остров Новая Земля и беше видял труповете на другарите си, убити от очакващите аирлианци — хуманоидни клонинги, които хилядолетия бяха чакали прераждането на Артад. Бяха го направили, за да вземат нещо от архивите на Отдела. Днес им го бе върнал тъпкано.
Намираше се дълбоко в кораба-майка, в идеално кръглото помещение на главния пазител. Беше се изолирал от останалата част на кораба, тъй като на борда бяха войниците на Артад, които едва не го бяха пленили преди активирането на главния пазител. Корабът-майка беше погребан в дълбока пещера в Арарат, скрит в продължение на повече от десет хиляди години.
Яков чу пращене, бръкна в джоба си и извади сатфона.
— Да?
— Тук Куин. Търкот идва към теб.
— И как ще стигне до мен?
— Не знам. Можеш ли да преместиш… — Не чу следващите думи на Куин, тъй като завъртя глава надясно, сепнат от отекналия в кораба грохот. След няколко секунди той се повтори. Яков остави телефона, опря длани върху главния пазител и влезе в контакт с компютъра. Анализира връхлетелия го порой от образи и потърси някаква информация за настоящото състояние на кораба-майка. Увеличи няколко вътрешни изгледа, докато получи картина, предавана от монитор в пещерата. В този момент отекна трети грохот.
Отначало не виждаше нищо, ала после забеляза, че скобата на един от бойните нокти се отваря и се прибира в гнездото си в носа на кораба. Разнесе се нов екот. Напомнящият на рапира съд се отдалечи от кораба-майка и се издигна на няколко метра. Яков се опита да се свърже с него чрез пазителя, но не успя. Кортадите сигурно бяха прекъснали контрола на главния пазител над бойния му кораб.
Но нали те все още бяха затворени в пещерата…
В този момент от носа на нокътя се стрелна златен лъч и удари скалната стена.
Търкот погледна надолу към Арарат и забеляза все още димящите останки от бронирани коли в подножието на планината. Видя и танкове и бронетранспортьори по пътищата наоколо. Във въздуха се носеха няколко хеликоптера с турски обозначения, но той не им обърна внимание.
Куин му бе дал координатите на пещерата на кораба-майка и Търкот насочи летящата чиния натам по клисурата Ахора. Когато се приближи до осемстотинметровата скала, рязко намали скоростта, защото тя избухна навън с гръмовен рев.
Камък, голям колкото автомобил, се удари в левия борд на летящата чиния и я завъртя. Търкот стисна щурвала с две ръце, спря въртенето и я хоризонтира. Точно в този миг от току-що пробитата дупка се показа острият нос на нокътя.
Търкот задържа летящата чиния на място, докато целият двестаметров извънземен кораб излезе навън. Той имаше същия черен метален корпус като на кораба-майка и широчината на основата му бе тридесет метра. Щом се измъкна от планината, нокътят зави на изток и бързо се отдалечи.
Търкот включи радиостанцията.
— Куин, тук Търкот. От Арарат току-що излезе нокът и се насочи на изток. Искам да се свържеш с космическото командване и да им кажеш да го проследят. Край.
— Ясно — отвърна Куин.
Майорът натисна щурвала напред, влезе в пещерата и видя кораба-майка, отчасти затрупан с камъни. Другите нокти бяха по местата си — само едно от леглата бе празно.
Яков „видя“ летящата чиния да влиза през току-що взривената от нокътя дупка, свърза се с контролния пулт на кораба-майка и отвори люка на един от трюмовете недалеч от кабината, в която се намираше. После тръгна към изхода на кръглото помещение.
Търкот видя люка да се отваря и насочи летящата чиния натам. Влезе в кораба-майка и люкът се затвори след него. Той кацна и разкопча ремъците си. Взе Екскалибур в едната си ръка и МП-5 в другата, покатери се по стълбичката и скочи от кораба.
Трюмът беше празен. Само по пода имаше пръснати тук-там останки. Той се приближи до най-близката купчина. Натрошени пръстени гърнета и кожен сандал. Много стари. Намръщи се и се зачуди как са се озовали тук. Отвори се врата и Търкот се усмихна, когато видя грамадната фигура на Яков да запълва касата.
— Приятелю! — извика руснакът, пристъпи напред, разтвори обятията си и Търкот се остави да потъне в прегръдката му.