Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Толкоз здраво бих препускал само ако ние ги гонехме, милорд. — Широката усмивка на Барим посърна, когато той видя, че старият му командир си остана мрачен. — Е, милорд, видях конете и рекох… — Мъжът отново го погледна в лицето и прекъсна и тази нишка. — А бе, то аз и новини ви нося. Бях в Нови Брем да си видя сестрата и чух доста неща.
Нови Брем беше всъщност по-стар дори от Андор — „Старият“ Брем бе разрушен по време на Тролокските войни, хиляда години преди Артур Ястребовото крило — и беше подходящо място за пресни новини. Гранично градче със средни размери доста на изток от именията му, на пътя между Кемлин и Тар Валон. Дори при сегашното поведение на Мургейз едрите търговци продължаваха да пътуват оживено по този път и да се спират в града.
— Е, хайде, казвай. Какви новини?
— Чакайте само да помисля с кое по-напред да започна, милорд. — Барим несъзнателно изправи кръст, сякаш се приготвяше да докладва по военному. — Най-важното, според мен, е, че Тийр е паднал. Айилците завзели самия Камък, а Меча Недосегаем е досегнат, и още как. Извадил го някой, казват.
— Да го е извадил айилец? — възкликна невярващо Брин. Един айилец по-скоро щеше да умре, отколкото да докосне меч; той самият беше виждал такива случаи по време на Айилската война. Макар че, от друга страна, за Каландор се твърдеше, че всъщност изобщо не е меч. Каквото и да означаваше това.
— Това не казаха, милорд. Само имена чух. Рен някой си или нещо таквоз. Но го разправяха тъй, все едно че си е чистата истина. Не е празна мълва. Сякаш всички вече го знаят.
Челото на Брин се сбръчка навъсено. Беля не, ами голяма беля, ако излезеше вярно. Ако е изваден Каландор, то тогава Драконът се е преродил. Според пророчествата това означаваше, че Последната битка наближава, че Тъмния излиза на воля. Преродения Дракон трябваше да спаси света, се твърдеше в пророчествата. И да го унищожи. Само тази вест беше предостатъчна, за да накара Хале да препусне в див галоп.
Но Барим още не беше свършил.
— А и вестите, които идат от Тар Валон, са почти толкоз сериозни, милорд. Казват, че имало нова Амирлин. Елайда, милорд, дето беше съветничка на кралицата. — Хале изведнъж примигна: Мургейз беше забранена тема и всеки в имението го знаеше, макар Брин да не беше го казвал изрично. — Казват, че старата Амирлин, Сюан Санче, била усмирена и екзекутирана. И Логаин е умрял. Оня Лъжедракон, дето го хванаха и опитомиха лани. Тъй както го разправят, сякаш е истина, милорд. Някои твърдяха дори, че са били лично в Тар Валон, когато станало.
Логаин не беше голяма новина, въпреки че беше предизвикал война в Геалдан, когато се самообяви за Преродения Дракон. В последните години се бяха появили няколко Лъжедракона. Той обаче можеше да борави със Силата и това си беше чист факт. Докато Айез Седай не го опитомиха — отрязан завинаги от Силата, за да не може повече да прелива. Разправяше се, че такива мъже, било то Лъжедракони, или най-обикновени несретни глупци, с които се залавяше Червената Аджа, не преживявали дълго. Говореше се, че просто волята им за живот се загубвала.
Виж, Сюан Санче обаче… това беше новина. Той я беше срещал преди три години. Жена, която изискваше покорство, без да изтъква дори причините. Корава като стар ботуш, с език като пила и нрав като на мечка стръвница, на която зъбът й се е счупил. От нея човек можеше да очаква, че ще разкъса с голи ръце всяка възможна претендентка за поста й. Усмиряването беше същото като опитомяването при мъжете, но се бе случвало далеч по-рядко. Особено пък Амирлинския трон. Само две Амирлин в продължение на близо три хиляди години бяха претърпявали подобна орис, доколкото признаваше Кулата, макар да бе възможно да крият още две дузини подобни случаи. Кулата беше много добра в прикриването на неща, които държеше да си останат скрити. Но една екзекуция отгоре на усмиряването изглеждаше съвсем ненужна. Както разправяха, усмирените жени не можели да преживеят по-дълго от опитомените мъже.
Всичко това намирисваше на голяма беда. На всички беше известно, че Кулата разполага със свои съюзници и с безброй конци, вързани към тронове и могъщи владетели. При една нова Амирлин, и то издигната при такива обстоятелства, някои със сигурност щяха да се опитат да изпробват дали Айез Седай продължават да ги държат така изкъсо. А и след като онзи тип потушеше съпротивата — не че щеше да срещне кой знае каква съпротива, ако наистина бе завзел Камъка — щеше да тръгне на бран, било срещу Иллиан, или към Кайриен. Въпросът беше колко бързо щеше да смогне да тръгне? И дали ще се съберат военни сили срещу него, или в негова подкрепа? Ако всичко това беше вярно, то той трябваше да е Преродения Дракон, но Домовете щяха да тръгнат както с него, така и против него, и народите — също. А и ако избухнеха размирици заради Кулата…