Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Всички необходими приготовления бяха извършени. Платната, които можеха да се видят от много далеч, бяха събрани, а оръдията заредени. Сега малкият съд летеше незабелязано към мястото на очакваната битка.
Не след дълго морските разбойници се приближиха достатъчно близо до търговския кораб. Те издигнаха червения пиратски флаг и дадоха предупредителен оръдеен изстрел да легне в дрейф.
Търговецът изглежда съзнаваше съдбата си. Беше опънал всичките си платна и опитваше да се изплъзне. Един бърз завой го изведе извън обсега на пиратските гюлета. Ала разбойническият кораб незабавно предприе същата маневра и се спусна след него. Той беше добър платноход и скоро отново настигна другия.
Над морето проехтя втори изстрел. Този път пиратът не стреля нахалос. Видя се как гюлето попадна в гредовата конструкция на търговеца и се разлетяха огромни късове. Откъм пиратите долетя висок ликуващ крясък, а от търговския отговориха с викове на ярост и уплаха. Веднага след това свалиха няколко платна и легнаха в дрейф, така че разбойниците префучаха край тях. В този миг от горната палуба на търговеца се издигнаха две къдрави облачета, екнаха два гърмежа и на борда на пиратите възникна бъркотия. Попаденията бяха точни.
— Много добре! — похвали Унгер. — Търговецът е англичанин. Има няколко топа на борда си и твърдо е решил да брани кожата си. Неговите момчета умеят да целят. Напред! Да нападнем пирата от другата страна!
Двата кораба лежаха един срещу друг и си разменяха изстрели. Беше ясно, че пиратът превъзхожда англичанина, но изглежда отегчителната канонада не му допадаше. Той ненадейно опъна събраните марсови платна, за да улови вятъра и легне борд до борд с търговеца.
— Иска да го вземе на абордаж! — извика Стернау.
— Да — отвърна Унгер. — Но виждате, че и англичанинът си знае работата! Той също хвана вятъра и обръща кил. Сега насочи нос към пирата, също както лисицата показва на кучето само зъбите. Давам пълна пара. След пет минути сме при тях и ще кажем някоя и друга тежка дума.
До този момент яхтата се стараеше да не бълва дим и бе останала незабелязана за двата кораба. Сега обаче от комина й се проточи дълга тъмна ивица и англичаните тутакси нададоха радостни викове. Пиратът също видя новия си противник, но не счете за нужно да обръща внимание на този дребосък и продължи несмущавано атаката.
«Розета» се стрелна край англичанина. Капитанът бе застанал на задната палуба и се провикна надолу:
— Яхта, ахой! На помощ или…?
— На помощ! — отговори Стернау. — Не се давайте!
— И през ум не ни минава!
Като потвърждение на думите си капитанът незабавно удостои с нов салют пирата, който, ако се съди по прозвучалите на палубата проклятия, трябва да е бил добре прицелен. Непосредствено след туй се чу да вика гневен глас:
— Кормилото към подветрената страна! Плътно до него! Готови за абордаж!
— А-а, ето че се обади и Ландола — произнесе Унгер. — Още сега ще му секнем желанието за абордаж.
Яхтата описа завой и застана откъм левия борд на пиратите, като Легна на дрейф толкова близо до тях, че топовете им не можеха да я засегнат.
— Огън! — изкомандва Унгер.
Оръдията изгърмяха и пиратският кораб потръпна. Всички гюлета попаднаха в корпуса.
— Много добре! — похвали Унгер. — Нагостете го сега с картеч!
Докато двата средни топа на яхтата се стараеха да направят пробойна на неприятеля под ватерлинията, въртящите оръдия косяха борда му с картеч. Пиратът едва сега осъзна, че малкият Давид е опасен противник и го удостои с вниманието си. Ала в случая оръдията му бяха неизползваеми, а за защита на палубата от пушечни изстрели Унгер бе наредил по фалшборда матраци.
Така пиратският кораб се бе озовал между англичанина и яхтата. Двата съда се държаха храбро и разбойниците трябваше да признаят, че са изпаднали в доста неприятно положение. Беше ясно, че няма да успеят да пипнат търговеца, ако преди туй не се отърсят от яхтата.
— Превземете тая проклета орехова черупка! — изрева Ландола.
За няколко минути бяха спуснати и попълнени с екипаж две лодки за атака на яхтата.
— Много добре! — ухили се капитан Унгер. — Сега ще ви почерпя с водица.
Той бързо даде заден ход, за да има добър прицел и лично застана зад едно оръдие. Тъкмо в този момент приближаваше по-голямата лодка. Унгер се примери грижливо и даде огън. Гюлето попадна в носа на лодката, мина по цялата й дължина и излезе отзад. Повечето гребци бяха ранени, а кормилото разбито. Съдът пое вода и започна да потъва. Хората наскачаха в морето и втората лодка побърза да приближи и ги вземе. Ала второ гюле улучи и нея и получила голяма пробойна, тя начена да се пълни с вода.