Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
На пристанището той завари прокурора, дошъл още веднъж да поговори с него. Служителят го увери, че може да пътува спокойно — той ще се грижи за неговите работи и ще посвети цялото си внимание на дон Мануел и младата жена.
Капитанът пътува с него до Кьолн. Тук се разделиха.
— Колко време смятате да отсъствате, докторе? — попита Роденщайн.
— Кой може да знае? Моите пътища са в Божията ръка!
— Да се надявам, че Бог много скоро ще ви върне пак при нас.
— Поздравете още веднъж Розета и всички останали!
— Ще бъде предадено, докторе! Ех, дано сърцата ни не останат за дълго тъжни! Та нали след раздялата идва нова среща. С Бога!
— Останете със здраве!
Те си стиснаха ръце и Стернау пое с кормчията към едно неизвестно, изпълнено с приключения бъдеще.
Трета глава
В килватера на пиратите
На западната страна на Шотландия, там, където река Клайд се влива в морето, се образува залив, в южната част на който е разположен прочутият сред всички морски народи град Грийнок. Горди бойни кораби, големи и малки търговски съдове, чието родно място е Грийнок, кръстосват моретата. В корабостроителниците на този град са построени също така много кораби на немския Лойд и военната марина.
Доктор Карл Стернау и кормчията Унгер бяха отседнали в един от най-посещаваните хотели на града. Бяха доведени насам от мисълта, че тук най-лесно биха могли да закупят необходимото им за преследването на Ландола превозно средство. Вече бяха претърсили цялото пристанище и корабостроителниците без да намерят подходящо и сега обсъждаха този въпрос на маса в хотела. Срещу тях седеше възрастен господин, който като чу затрудненията им, уведоми, че нагоре по реката лежи на котва великолепна парна яхта, която се продава. Сетне добави, че един живеещ там наблизо адвокат е натоварен с продажбата. Транспортният съд е закотвен точно пред вратата на вилата, обитавана от него.
Стернау благодари за информацията и приключиха с кормчията набързо обяда, за да отидат и видят яхтата. Те бяха търсили в пристанището само до устието на реката, ала сега се отправиха нагоре по течението и скоро откриха описаната яхта, хвърлила котва до брега. Беше чудесен бързоходен парен съд, четиридесет метра дълъг, шест широк и десет в дълбочина, снабден с две мачти, такелаж и съоръжения за платна за подпомагане парата със силата на вятъра, така че друг кораб едва ли би могъл да се мери по бързина с една такава яхта. Те се възползваха от дъската, свързваща борда с брега, за да отидат на палубата. Люковете бяха отворени, а каютите отключени. Мебелировката беше великолепна, а и Унгер, след като прегледа всичко останало като познавач, изрази задоволството си, че яхтата е отлична и не би могло да се желае нещо повече.
Върнаха се обратно на брега и видяха въпросната вила да се издига сред градина, на чиято отворена порта бе прикрепена табелка с надпис: «Емери Милнер, адвокат». Влязоха в градината и срещнаха една слугиня, която ги отведе в стаята на адвоката. Тук известиха намеренията си и узнаха, че както вилата, така и яхтата е собственост на граф Нотингам.
— На граф Нотингам? — попита изненадано Стернау. — Мога ли да Ви помоля за пълното име на Негова светлост?
— Сър Хенри Дридън, граф Нотингам — поясни адвокатът.
— О, чиято дъщеря беше преди известно време в Испания на гости у своята приятелка графиня Розета в замъка Родриганда?
— Точно така — потвърди англичанинът на свой ред изненадан. — Познавате ли лейди?
— Дори много добре. По онова време аз също бях в Родриганда и имах честта да се наричам неин приятел.
Адвокатът възкликна радостно:
— Но в такъв случай вие сте онзи лекар Стернау, който е оперирал стария граф?
— Да.
— Каква голяма радост да ви видя у нас! Сър Хенри и лейди Ейми бяха тук преди заминаването си за Мексико и дамата ни разказва много за вас. Тя, знаете ли, храни приятелски чувства към моята жена и й разправи събитията в Родриганда.
— Тогава нека Ви кажа и аз, че графиня Розета де Родриганда сега е моя съпруга. Живее при майка ми в Германия.
— Колко бързо е станало! — извика адвокатът. — От разказа на лейди Ейми тази развръзка наистина се налагаше. А това, че е настъпила толкова скоро, сигурно е вследствие на някое необичайно събитие. Любопитен съм да го узная.
— След като лейди Ейми ви е дарила с доверието си, нямам причина да Ви отказвам своето — произнесе учтиво Стернау.
— Тогава ще ви помоля най-напред да ви представя на моята жена. А докато трае престоят ви в Грийнок, най-настоятелно ви умолявам да бъдете мой гост.