Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Скоро след това малко по-нагоре по реката се появи един индианец на кон. Той водеше със себе си два други мустанга, единия от които задържаше с голяма мъка. Това беше кулестият жребец, който се вдигаше на задните си крака, риташе с предните и искаше да се освободи. Вождът махна с ръка; младият боец веднага пусна юздата на жребеца и животното се спусна в галоп към своя обичан ездач, който го поздрави с тихи напевни думи… Младият ездач предаде втория свободен кон на Къдрокосия Чапа. Вождът го подкани да говори.
— По-голям от мен дойде да разговаря с теб, Токай-ихто — отвърна младият мъж. — Нашият главен вожд Тасунка-витко дойде тук за една нощ заедно с трима други бойци. Още при тези първи думи Токай-ихто яхна коня си.
— Води ни при него, Ихасапа!
Яздиха галоп не повече от четвърт час. Мъжете се срещнаха в една обрасла с трева долчинка. Околните ниски баири я криеха в сянка от лунната светлина. И тук не гореше огън.
Когато тримата новодошли ездачи скочиха от конете, от средата на четиримата седящи на земята се изправи един индианец. И неговата осанка беше също така горда, както на младия боен вожд, и той бе облечен почти като него. Чертите на лицето му бяха остри, формата на главата — тясна и продълговата. Под лекия блясък на лунния светлик погледите на двамата мъже се срещнаха. Те се виждаха за първи път отново, откакто Хари се бе върнал в своето племе. Преди те бяха водили война един срещу друг. Накрая по-възрастният и по-младият мъж си бяха премерили силите в мирно състезание по време на едно голямо лятно тържество, за което се бяха стекли няколко племенни групи на дакота. Двамата мъже мълчаха почти една минута.
— Ето те и теб — каза след това плътният, звучащ почти сърдито глас на главния вожд. — Ти ми изпрати вестоносец. Аз сам ти нося отговора. Шестдесетина бойци на дакота ще дойдат във вашите шатри. И петима бойци от племето на пани заедно с един вожд и други петима абсарока със своя млад вожд, които те познават от предишни лета, се обадиха и ние сме съгласни да ги оставим да се бият на наша страна. Всички тези бойци и вождове ще бъдат при вас, щом се смени луната.
— Късно ще бъде. — Отговорът на младия боен вожд беше кратък, трезв, без упрек и без съжаление. — Дългото копие Смит във форта край Ниобрара очаква още преди смяната на месеца шест коли с муниции и продоволствие. Ние трябва да заловим колата с мунициите и дългите копия, които я съпровождат. Те изобщо не бива да стигнат до форта край Ниобрара. Щом нашите братя, които искат да се бият заедно с нас, ще дойдат късно, ние ще трябва да действуваме сами.
— Така ще се наложи и аз вярвам, че ти ще се справиш. Вече две лета и три зими ти бдиш над Смит и неговите хора като орел над стадо хилави антилопи. Ние ненапразно те облякохме с нашето доверие. Ти самият с колко бойци разполагаш?
— Двадесет и четирима мъже от Съюза на Червените елени.
Токай-ихто се обърна отново към Ихасапа.
— Къде са разположени сега нашите шатри? Къде е Четансапа?
Съгледвачът докладва:
— Нашите шатри се смъкнаха вече от планинските гори към Конския поток. Четансапа те чака готов заедно с всичките си мъже от Съюза на Червените елени по средата на пътя между нашия бивак и форта на майор Смит. Те са готови да те последват в боя.
— Това са нашите двадесет и четирима мъже. Достатъчно са, ако действуваме бързо и разумно. Върни се при Четансапа и му кажи, че само след няколко дни ще бъда при него-Къдрокоси Чапа — продължи да дава своите разпореждания младият вожд, — ти ще останеш тук и ще дебнеш какви сведения ще донесат разузнавачите, които спечелихме на своя страна край форт Рандал. Трябва да знаем кой ден ще тръгне лейтенант Роуч с колоната с муниции. През това време аз самият ще отида до Сен Пиер; с кулестия жребец ще се върна много бързо.
Младият вожд пристъпи към своя мустанг.
— Трябва да отида във форт Сен Пиер — повтори той заради своя главен вожд. — Или може би ти имаш възможност да ми дадеш една автоматично зареждаща се пушка? Ще ми трябва за боя с колоната с мунициите.
В гласа на Тасунка-витко сякаш прозвуча лек смях, когато отвърна:
— Не мога да ти дам такава пушка, Токай-ихто, обаче ние ще дойдем с теб в Сен Пиер.
Всички яхнаха конете си. Докато Ихасапа и Чапа тръгнаха да изпълнят възложените им задачи, младият вожд подкара своя кулест жребец в редица заедно с Тасунка-витко и Неговите трима бойци в североизточна посока.
Пътят на вождовете водеше през покрити с трева степи, през голи, изоставени и от хора, и от животни каменливи местности. Никой не спря самотните ездачи. Мустангите бяха неуморими. Кулестият жребец на младия боен вожд дълго бе стоял на едно място; сега се носеше в галоп горд, с неизчерпаемата си енергия през полята и степта, където и той се бе родил и израснал.