Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Морис допря чашата до устните си. Дългото копие избута настрана пълната чаша.
— С кого ще заминеш за Ниобрара? — попита го неспокойно художникът.
— С кого ли? С писмото на полковник Джекмън и ще взема със себе си двама прекрасни скаути, Боб и Джек. На безносия Пит вече му е дошло не до гуша, а до носа и засега не му се ще да се озове отново сред тия дакота.
— Откажи се и ти, Хенри! За бога, откажи се!
— Но какво става с теб, Морис! Нима се страхуваш от нашия някогашен скаут Хари, който сега правел несигурна за нас областта край Ниобрара като вожд на Мечата орда под името Токай-ихто?
— Страх ме е за теб! Честно казано, да. — Художникът почувствува известно облекчение, задето с чиста съвест можа да каже поне половината истина. — Ако твоят стар приятел Джо Браун беше тук, и той би те предупредил като мен!
Хенри гаврътна наведнъж една чаша.
— Какви ли не легенди разправят за нашия някогашен Хари! Не е чак пък толкова страшен нашият приятел; нали се познавахме. Един бърз револверен изстрел и вождът ще забие нос в тревата!
Морис потрепера.
— Морис, художнико, ти си ми чувствителен като най-нежна струна! Щом като тук, във форт Рандал, цял потреперваш само при мисълта за Хари, тогава ще направиш по-добре да тръгнеш веднага обратно към дома си! Защото през това лято тук, в прерията, все пак животът ще стане малко по-неспокоен, отколкото преди!
— Престани да се подиграваш, Хенри! И за бога, недей да тръгваш за Ниобрара сам с двама скаути, които почти не познаваш. Изчакай! Само след четиринадесет дни една кавалерийска рота и една колона с муниции и милиция ще заминат за форта на Смит. Присъедини се към тях!
— Че аз да не съм дете! Тъкмо за пристигането на тази колона с муниции ще трябва да бъдат уведомени хората в станцията на Ниобрара от писмото, което аз ще им отнеса!
— Но това е недопустимо! Да се използува частно лице за куриер! Направо не мога да си обясня колко лекомислено постъпваме понякога!
— Комендантът ще ми даде служещите при него на заплата скаути, това ти го казвам за твое успокоение! Освен това имам и поръчки от някои вестници. Аз ще бъда първият човек, който ще напише дописки на очевидец за живота в Ниобрара.
При този отговор Морис престана да упорствува. Хенри се смееше и изпи още три чаши.
— До следващия път!
— Да се надяваме! — Нервите на Морис бяха съвсем напрегнати. От възбуда чак му се доповръща.
Хенри поклати глава, присви устни и се сбогува.
На излизане от стаята на художника индианецът Джек-Хари видя през прозореца долу идващия насам през двора инженер. Затова той не слезе по стълбите на кулата, а се изкачи малко по-нагоре. Щом Хенри затръшна вратата на стаята зад гърба си, индианецът се смъкна безшумно надолу и остана да подслушва пред вратата.
Така съдържанието на разговора между Морис и Хенри вече му бе известно. Малко преди Хенри да излезе от стаята, индианецът се измъкна от сградата с кулата. Мина отсреща в конюшнята, където бяха преспали заедно с Къдрокосия Боби.
Завари негъра в същия ъгъл върху сламата и седна до него.
— Хенри ще потегли утре заран на кон с едно писмо до Смит във форта на Ниобрара — каза той на езика на дакота. — Ние двамата с теб ще го придружаваме. Писмото няма да стигне до предназначението си.
Боб не отвърна нищо. В неговите очи Хенри беше само дребна риба.
Като бегачи индианецът и негърът имаха право на дажба храна. Къдрокосия Боби бе донесъл вече днешната дажба и за двамата и сега започна да яде парче месо от консерва, докато индианецът глозгаше кокал.
— Тук край форта започва един резерват за дакота. Това е източният му край — рече неочаквано Къдрокосия Боби.
— Нищо повече ли не научи?
— Научих. Ще бъдат направени още няколко такива резервата и племето на дакота ще бъде разпокъсано. Край форт Робинсън строят служебни бараки за агентурата. Занапред там ще живее един от мъжете, които ще командуват бойците на дакота. Тук всички вече са се споразумели как ще разпределчт плячката помежду си. Майор Джоунс ще се пенсионира и и ще стане агент на службата за резерватите. Няма да бъде длъжен да живее постоянно сред пустошта; ще му назначат и заместник. Джони, дебелият събирач на сумите от наддаването с голото теме, се кани да открие кръчма край тази агенция. Антъни Роуч-се вижда вече като капитан и военен командир. Беззъбия Бен се надява да превърне форта край Ниобрара отново в търговска станция, щом няма да има повече защо да се страхува от нас. Границите на резерватите обаче още са открити от всички страни. Засега само драгуни и прерийни ездачи ще обикалят наоколо, за да натикат племената на дакота в тези обори и да ги пазят там.