Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
ФРОДЕ ПОМОЛИ за още кафе и отново се обърна към Саландер.
– В началото на разговора загатнахте, че всички хора имат тайни. Успяхте ли да откриете такива?
– Исках да кажа, че в живота на всички хора има неща, които те смятат за лични и които не искат да разтръбяват. Блумквист очевидно е харесван от жените. Той има няколко дълги връзки и множество краткотрайни увлечения. С една дума – може да се похвали с наситен сексуален живот. Има обаче една персона, която присъства в живота му от дълги години и отношенията им са доста странни.
– По-точно?
– Има любовна връзка с Ерика Бергер, главен редактор в „Милениум“, жена от висшата класа. Майка ѝ е шведка, баща ѝ – белгиец, който живее в Швеция. С Блумквист се познават от студентските години в Журналистическия факултет и оттогава са заедно през определени периоди.
– Това не звучи кой знае колко странно – констатира Фроде.
– По принцип не. Но Ерика Бергер всъщност е омъжена за художника Грегер Бекман – малко известен творец, който много пъти се е излагал на обществени места.
– С други думи, тя му изневерява.
– Не. Бекман знае за връзката им. Това е любовен триъгълник, който всички засегнати страни приемат. Тя понякога остава да нощува при Блумквист, друг път – при съпруга си. Не съм сигурна как точно стоят нещата, но това вероятно е допринесло за развода на Блумквист и Абрахамсон.
Глава 3 Петък, 20 декември – събота, 21 декември
ЕРИКА БЕРГЕР вдигна вежди, когато премръзналият Микаел Блумквист влезе в редакцията късно следобед. Редакцията на „Милениум“ се намираше точно на пъпа на улица „Йотгата“, един етаж над офиса на „Грийнпийс“. Всъщност наемът бе прекалено висок за вестника, но Ерика, Микаел и Кристер бяха решили да запазят помещението.
Тя хвърли поглед на часовника. Бе пет и десет, а Стокхолм отдавна бе потънал в мрак. Бе го очаквала около обяд.
– Извинявай – рече той, преди тя да успее да каже каквото и да било. – Мислех за присъдата и не ми се говореше. След това си направих дълга разходка и разсъждавах.
– Чух за присъдата по радиото. Репортерката от ТВ 4 се обади. Искаше да направя коментар.
– Ти какво каза?
– Горе-долу това, за което се бяхме разбрали. Че ще прочетем внимателно присъдата, преди да излезем с изявление. Тоест нищо не казах. Но продължавам да държа на мнението си, че това е погрешна стратегия. Изглеждаме слаби и губим подкрепата на медиите. Можем да очакваме, че ще излъчат нещо по темата в ефира на телевизията тази вечер.
Блумквист кимна мрачно.
– Как си?
Микаел вдигна рамене и седна в любимия си фотьойл, който стоеше до прозореца в кабинета на Ерика. Той бе скромно обзаведен с бюро, функционални етажерки и евтини офис мебели. Почти цялата мебелировка бе от „Икеа“, с изключение на двата удобни скъпи фотьойла и малката масичка, които Ерика обикновено на шега определяше като „реверанс към потеклото ми“. Когато искаше да стане за малко от бюрото, Ерика често четеше в някой от фотьойлите с подгънати крака. Микаел погледна надолу към улица „Йотгатан“, където хората бързаха в мрака. Коледното пазаруване беше в разгара си.
– Предполагам, че ще ми мине – рече той. – Но в момента се чувствам така, сякаш са ми дръпнали един здрав пердах.
– Да, може и така да се каже. Всички се чувстваме като теб. Яне Далман си тръгна по-рано днес.
– Предполагам, че не е бил особено очарован от присъдата.
– Той не е от най-позитивно настроените хора.
Микаел поклати глава. Яне Далман бе помощник-редактор в „Милениум“ от девет месеца. Бе започнал работа точно в началото на аферата „Венерстрьом“ и се бе озовал в една редакция в криза. Микаел се опита да си спомни как с Ерика бяха обсъждали назначаването му. Той всъщност бе доста компетентен и бе работил по заместване както в ТТ, така и в различни вечерни вестници и „Екот“[26]. Но очевидно не обичаше да плува срещу течението. През изминалата година Микаел неведнъж бе съжалявал, задето бяха назначили Далман, който имаше дразнещия навик да гледа на всичко във възможно най-негативната светлина.
– Кристер обаждал ли се е? – попита Микаел, без да извърне очи от улицата.
Кристер Малм бе технически и художествен редактор и акционер в „Милениум“ наравно с Ерика и Микаел, но в момента бе на екскурзия в чужбина с приятеля си.
– Обади се. Праща ти поздрави.