Посмъртен образ

— От покойната й майка — обясни Смулов. — Бащата на Алина е бил, тоест е човек сух и без сантименти — Алина се е метнала на него, доста студена. Но той е виждал ясно разликата между първата и втората си съпруга. Първата му съпруга — Соня, Сонечка — е майка на Алина и на двамата му сина, тъй че останалите от нея скъпоценности е трябвало да наследи единствено Алина. Инга, нейната мащеха, не е имала право дори да ги докосне. Алина ми е разказвала, че баща й повишил тон на Инга само веднъж — защото както бършела прахта, отворила ковчежето и надникнала вътре. Баща й я сварил точно когато разглеждала украшенията на Сонечка. Скандалът бил грандиозен… Баща й не бил на себе си от ярост. Крещял, че тези скъпоценности принадлежали на онази, която му била родила три деца, и в бъдеще щели да принадлежат на дъщеря му, която щяла да му роди внуци. А тя, Инга, ако искала да има брилянти, първо трябвало да роди дете, за да докаже, че има право на това. А пък Сонечка, както ми е разказвала Алина, била от много богато семейство. Сега всички нейни роднини по майчина линия са вече заминали за Израел, тъй че Алина има тук само роднини латвийци. Все едно че няма никого.

— Защо така? Нещо не ви разбрах — сбърчи чело Коротков.

— Ами защото… Не искам да говоря онези гадости, дето ги е избъбрила Ксения, но в тях има частица истина. Какви са бащата и мащехата на Алина? Латвийски селяни. Цял живот са мразили руснаците, всичко руско ги е отвращавало. Не са ли ви разказали как Валдис Вазнис се е оженил за Сонечка Швайщейн? Соня била с родителите си на курорт в Прибалтика. И завъртяла любов с местен селянин. Младежка работа, звездни нощи… А после — бременност. Валдис — почтен човек — естествено предложил ръката и сърцето си, но не можело да става и дума момиче от богато еврейско семейство да напусне Москва, за да заживее в латвийско село. И Валдис като истински мъж, разбира се, отстъпил и се преместил да живее в Москва. Докато Соня била жива, в семейството царял дух на цивилизованост и на руската култура. А после, когато в дома влязла Инга — край, дотук. Не, за бога, не искам да кажа нищо лошо за нея, още повече че и самата Алина никога не я е споменавала с лошо. Но… Но. Всичко руско било лошо. Всичко московско не струвало. Можело да се четат само Вилис Лацис, Ян Райнис или Пятрас Цвирка. Да се гледат само филми на Рижката киностудия, да се слуша само Раймонд Паулс, и то единствено в изпълнение на Олга Пирагс. Никаква Алла Пугачова. Когато Алина казала, че е приета във ВГИК, в семейството това било възприето като обещание, след като завърши, да се снима в Рижката киностудия. А когато научили, че Алина играе в руски филми, Валдис и Инга престанали да й говорят. Братята й, разбира се, не са толкова враждебни като старото поколение. По-малкият, Алоиз, си е съвсем нормален, изцяло нов руснак. Има собствен бизнес, оженил се е за момиче от Хелзинки, живее ту тук, ту там. По-големият, Имант, е по-близо по дух до Валдис, той не одобряваше работата на Алина. Особено се дразнеше, че живеем с нея без брак. Веднъж съвсем случайно дочух как я нарича уличница и проститутка, която още от дете не мислела за нищо друго, освен за мъжки дюкяни. Така че Алина почти не поддържаше никакви отношения с Валдис, Инга и Имант. Сравнително сърдечно общуваше само с Алоиз, но пък той рядко се вясваше в Москва. Уверявам ви, Юрий Викторович, Алина беше много, много самотна. Смея да твърдя, че на този свят си имаше само мен и брат си Алоиз. И ако трябва да сме съвсем честни — само мен.