Посмъртен образ
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #9
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Посмъртен образ». Краткое содержание книги:
Смулов повтори същите думи, които вече бе казал вчера. Без Алина няма да може да работи.
— Андрей Лвович, а защо не се оженихте? — попита Коротков. — Нали и двамата сте били свободни. Какво ви пречеше?
— Нищо. Нищо не ни пречеше. Но пред Алина се очерта перспективата да стане истинска звезда, а звездата е звезда, когато е свободна. Това е стара истина, всички в нашите кръгове я разбират. Звездата трябва или да не е омъжена, или непрекъснато да сменя съпрузите си, та в подсъзнанието на зрителя постоянно да мъждука мисълта, че тази звезда теоретично е достъпна. Ако Алина беше омъжена стабилно, зрителите — и най-вече мъжете — щяха да изгубят интерес към нея. А аз нито за миг не се съмнявах, че бракът ни ще бъде здрав и стабилен. Ние много се обичахме.
— Женили ли сте се по-рано, Андрей Лвович?
— Да. Много отдавна, за съвсем кратко и много несполучливо. Нали ви казах: бях нещастен в любовта, това ме преследваше още от дете. Затова Алина означаваше за мен толкова много…
— А Алина? Тя имала ли е сериозни връзки, преди да ви срещне?
— Юрий Викторович, нали вече ви казах: познавах Алина по-добре от другите, но все пак недостатъчно. Казвала ми е, че не е имала продължителни сериозни връзки, макар че естествено мъже е имала — не го криеше. Но повтарям — това го знам от нея. Как е било в действителност — не знам. Не съм се замислял особено, защото това нямаше никакво значение. През четирите години тя не ми даде никакъв повод за ревност. Никакъв!
— Какъв човек беше? Добър, лош, мек, жесток? Искрен или не съвсем? Разкажете ми повече за нея, Андрей Лвович.
Смулов се извърна към прозореца и по напрегнатите мускули на шията му Коротков разбра, че режисьорът се опитва да възпре сълзите си.
— Трудно ми е да говоря за това — започна той най-сетне с възглух глас. — Нали знаете, случва се така, когато разбереш, че човекът, когото обичаш, е направил нещо недостойно, а ти не можеш да надвиеш себе си и продължаваш да го обичаш. Впрочем никой досега не е писал за това по-добре от Съмърсет Моъм. Спомняте ли си „Бремето на страстите човешки“? Само че, залога, не ме разбирайте буквално, в смисъл че Алина е била тъпа безнравствена уличница. В никакъв случай? Не и не! Тя беше… как да се изразя… емоционално тъпа може би. Мисля, че в психиатрията има такъв термин — емоционално затъпяване. Нравствена глухота. Ето само един пример. Веднъж изпаднах в някаква страшна депресия — да плачеш ли, да се бесиш ли… И толкова ми беше необходимо да чуя от Алина някакви топли, нежни думи… Минаваше дванайсет, аз седя вкъщи абсолютно не на себе си, мятам се като вълк в клетка, задушавам се от мъка. Обаждам се на Алина, питам я: „Лина, обичаш ли ме?“ Щеше да ми бъде достатъчно да чуя: „Разбира се, мили, много те обичам. Много те обичам.“ И толкоз. Веднага щеше да ми олекне.