Посмъртен образ
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #9
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Посмъртен образ». Краткое содержание книги:
Алина Вазнис четири години преди смъртта си
„Защо всички представят Джилда като невинно дете, чисто и непорочно? Това са глупости, Леонид Сергеевич. Прочетете още веднъж либретото на «Риголето», вникнете във всяка дума и ще видите същото, което видях аз.
Кога се развива действието в операта? По времето на крал Франциск Първи. Спомняте ли си — поне от часовете по история — какви времена са били онези?
Чели ли сте книгите на Дюма? Чували ли сте за Бенвенуто Челини? При Франциск Първи хората дори не са си спомняли що е това девственост. Нравите са били повече от свободни. И между другото онова, което е вършел херцогът на Мантуа, не е било нещо необичайно. Така са се държали всички херцози в Италия по онова време — то е било нормално и общоприето. Но щом всички са се държали така, това не може да не се е отразило на психиката на женската част от населението. А сега да се върнем към Джилда.
Къде се запознава тя с херцога? В черквата. И спомняте ли си какво разказва за тази среща? «В храма смирено аз влязох, на Бога молитва въздадох, ала пред мене младеж се яви — прекрасен, вълшебно видение. Не му промълвих аз ни дума, но погледът вярно издаде страстта ми.» Какво ще кажете, Леонид Сергеевич? Поне за секунда вникнете в тези думи и всичко ще ви стане ясно. Можете ли да си представите как всички тези чувства спохождат едно целомъдрено, чисто момиче, което е отишло в черквата да се помоли? Не ме разсмивайте. Тук личат съвсем други неща: Джилда, едно нормално, весело момиче, което прекрасно знае откъде се вземат децата, си седи вкъщи, защото баща й, тиранинът, й забранява да излиза. Единственото изключение е черквата, баща й разрешава да ходи само там и абсолютно никъде другаде. Естествено тази забрана не се спазва, Джилда прекрасно си общува с приятелки, ходи на разни срещи и е напълно в течение на съвременните сексуални проблеми. Там има една слугиня — Джована, на която Риголето е възложил да наглежда дъщеря му. Но в хода на операта ние виждаме, че Джована — между другото също една нормална и далеч не идеална жена — взема пари от херцога и му помага да се срещне с Джилда. Можем ли да бъдем сигурни, че Джована взема пари за пръв път? Ами че тя е вземала пари десетки пъти, от всеки поклонник на Джилда, и им е уреждала срещи в градината. Докажете ми, че не е така!
И тъй, Джилда отива в черквата и понеже е млада, весела и привлекателна, започва да флиртува с поглед. И естествено херцогът я забелязва — облечен като човек от простолюдието, и той е дошъл в черквата да пофлиртува — може пък да намери някое младо пиленце. Безмълвна игра на погледи, в която Джилда има голям опит — и ето ви запознаването. Именно това означава нейната реплика: «Не му промълвих аз ни дума, но погледът вярно издаде страстта ми.» За да може погледът вярно да издаде страстта, са нужни поне две условия: да изпитваш тази страст и да можеш да я признаеш с поглед. За една опитна кокетка е проста работа, а за момиче, което никога… нищо… не е и помисляло? Нима то ще съумее да вдигне очи към обекта на своята безумна страст, дори да е съумяло внезапно да изпита тази страст? Съмнявам се.