Разединени равнини

След време, чиято продължителност не бе в състояние да прецени дори приблизително, Салма ги чу да идват повторно за него. Видял светлината под прага, той побърза да вдигне вързаните си ръце пред очите, в случай че пак му приложат номера с лампата.

— Излизай! — излая грубо един от пазачите.

— Ако пак ще ме заслепявате, няма.

Чу ги да влизат в килията и се дръпна назад, като свали по необходимост ръцете си от лицето. Моментът за бягство беше назрял, помисли си той, колкото и обречен да изглеждаше подобен опит.

— Хайде да се успокоим, а? Няма нужда да превръщаме това в дипломатически инцидент! — Гласът не беше на мравкороден, акцентът не беше тукашен. Войникът най-отпред се дръпна крачка встрани, разкривайки най-грозния мухороден, когото Салма бе виждал някога. Плешив и с разкривен от старо счупване нос, дребният мъж оглеждаше критично килията.

— Виждам, че нашите домакини са проявили типичното си топло гостоприемство — изсумтя той.

— И ти ли си затворник?

— Аз съм билетът ти за излизане оттук, синко.

Салма присви очи.

— Да не си роботърговец?

Последното накара мухородния да се изсмее на глас.

— Ако имах толкова пари, нямаше да съм тук. Не, аз съм твоят таен пазител, момче, и съм дошъл да те освободя. Е, доколкото може да е свободен човек тук и сега. — Нещо проблесна в ръцете му и с едно бързо движение той сряза въжето, стягащо китките на Салма. — Хайде, давай да те изкараме оттук.

С тези думи той се обърна и излезе. Салма го последва, като държеше под око пазачите. Мухородният може да беше дребен, но вървеше бързо и Салма ускори ход, за да не изостане.

— Кой си ти? — попита настоятелно той.

— Не обичам да се повтарям, така че хайде да стигнем по живо, по здраво до онова стайче горе, пък тогава ще ти разкажа всичко.

Без предупреждение мухоидът свърна наляво и пое почти на бегом по някакво стълбище. Салма го последва. Стълбището ги изведе в нещо като преддверие с познатите вече тесни прозорци под тавана и — далеч по-важно — с Тото и Скрил.

Салма едва не прегази мухородния в желанието си да стигне по-бързо при тях. Скрил изглеждаше уморена до смърт, а Тото имаше синини по лицето и сцепена устна.

— Какво става? — изсъска Салма.

Тото поклати глава.

— Мисля, че този човек може да ни обясни.

Чак сега Салма видя, че в стаята има и друг мравкоид, мъж на средна възраст, който ги наблюдаваше внимателно.

Мухородният врътна пръст към него.

— Първо — каза той, — това е командир Паропс, който отговаря за вас понастоящем.

— Нали уж щеше да ни освободиш? — сви устни Салма.

— Това и направих. Само за информация ще ви кажа, че това е човекът, който ще го отнесе, ако се окаже, че не сте такива, за каквито се представяте — обясни мухоидът, а мравкородният офицер го изгледа ядосано.