Вторият гроб отляво

Със замаяна глава си тръгнах от салона на Пари, слисана се шляех безцелно към къщи, преди да се сетя, че имам работа. Работа, която възнамерявах да свърша. Време беше да разбудя моята опашка. На когото и да беше възложил чичо Боб да ме следи, очакваше го тежък ден.

Отворих мобилния си телефон и отговорих, сякаш някой ми бе позвънил. Спрях с невярващо изражение. Огледах се. Започнах трескаво да ръкомахам.

— Да се срещнем? Сега? Е, по дяволите, добре. Ти си в уличката вдясно от мен? Толкова близо? Да не си луд? Ще те хванат. Със сигурност подозират, че може да се свържеш с мен. Със сигурност… да, добре.

Затворих телефона, огледах се и се мушнах между две сгради в пасаж, който водеше до една уличка, като през цялото време крадешком поглеждах през рамо.

След изпълнението ми в стил, представляващ комбинация от „Казабланка“ и „Мисията невъзможна“, се втурнах към контейнер за боклук и приклекнах зад него в очакване опашката ми да се появи.

Както си клечах и се чувствах смешна, си играех наум с името на Рейес, оставях го да се оформи и да се плъзне по езика ми. Рей’азиел. Прекрасният. Хей, ама го бяха уцелили и още как.

Но защо той би наранил Пари? Пресметнах годините. Ако Пари е била на четиринайсет по време на импровизирания спиритически сеанс, Рейес е бил на не повече от осем. Най-много девет. И той я е нападнал? Може да не е бил той. Може погрешка да бе призовала друг, някой зъл.

— Какво правиш?

Стреснах се от гласа зад мен и тъй като се бях наклонила, паднах назад, при което ръцете и задникът ми се топнаха в локва от незаконно изхвърлено автомобилно масло. Страхотно. Стиснах зъби и погледнах нагоре към ухилен мъртъв член на банда, по-нахален от общоприетото.

— Ейнджъл, малък кретен такъв.

Той се изсмя силно, докато оглеждах мръсните си ръце.

— Това беше страхотно.

Шантави тринайсетгодишни.

— Знаех си, че трябва да те подложа на екзорсизъм, когато имах възможност.

Ейнджъл бе умрял, когато най-добрият му приятел беше решил да очисти „наглия копелдак“, навлязъл в територията им, посредством техниката „стрелба от движеща се кола“, която е толкова популярна сред днешните хлапета. Ейнджъл се опитал да го спре и платил най-високата цена. За мое безкрайно огорчение.

— Ти не можеш и котка да подложиш на екзорсизъм, а какво остава за опасен латино тип с барут в кръвта си. Освен това не обичаш да се мориш.

Подсмихвайки се на собствената си шега, той хвана протегнатата ми настрани ръка и ми помогна да се изправя. Трябваше да остана свита зад контейнера, основно положение при засада.

— Ти нямаш кръв — отбелязах услужливо.

— Разбира се, че имам — възрази той, като сведе очи да се огледа. Носеше мръсна бяла тениска и джинси, смъкнати ниско на бедрата му, протрити гуменки, и широка кожена гривна. Мастиленочерната му коса беше подстригана късо над ушите, но все пак лицето му беше бебешко и се усмихваше толкова искрено, че разтапяше сърцето ми. — Само дето сега е прозрачна.