Магьосникът

— Това трябва да е Мойсей.

— Откъде знаеш? Да не би да ги оценявате по точки?

Кевънау вдигна рамене.

— Повечето учени са съгласни, че е Мойсей. Но предполагам, че и той си има конкуренция. Например Йоан Кръстител или пророк Илия… Но лично аз смятам, че е Мойсей. Такава е традиционната оценка.

Торн обичаше мистериите, но тази не му се понрави. Имаше нужда от обяснение и започна:

— Добре, този град не е кой знае колко далеч от Салем. Да приемем, че преди триста години, когато е вилнял Котън Матър и психясалите момиченца са обвинявали всички в магьосничество, тук е имало гонение на вещици. Може би този надпис е оставен от вещици или просто от религиозни фанатици.

— Каза, че си намерил следи от куршуми по ребрата и черепа му?

— Да — вдигна рамене Торн.

— И той е написал тези думи, след като е бил застрелян и погребан?

— Отче, хората могат да оживеят и след като са били простреляни.

Свещеникът продължи да чете йероглифите.

— И макар Всемогъщият да притежава магия по-голяма от моята, аз все пак ще си отмъстя на Законодателя.

— Законодателя? — попита Торн.

— Това трябва да е Мойсей. — В този момент, изглежда, на свещеника за пръв път му хрумна да попита:

— Какво направи с останките?

— Нищо.

— Моля?

— Нищо не съм правил с тях. Те просто изчезнаха.

Пастор Кевънау се вторачи в празния гроб.

— Изчезнаха…

Торн въздъхна.

— Отче Кевънау, съборих тази стена и открих скелет. Свалих белезниците от едната му китка, за да проверя дали наистина са от сребро. Той със сигурност не беше опасен, но не ми се щеше да спя над мъртвец. Качих се горе, обадих се на местните, те дойдоха и ме попитаха къде е тялото.

— Какво значи това?

— Какво значи? Докато съм бил горе, за да звънна на полицията и да изчакам Тейлър отвън, да речем, половин час, някой се е промъкнал тук, напъхал е костите в торба и се е измъкнал. Трябва да е човек, който познава разположението на къщата. Някой местен. Някой, който е знаел, всичко и вероятно е имал план, но нашето пристигане е объркало намеренията му.

Настъпи дълго мълчание.

— Ако питаш мен — продължи Торн, — това, което се е случило тук, е било важно събитие за града. Всички са знаели какво става, точно както в Салем, но сам човек не е могъл да стори нищо срещу цял град истерични врагове на вещиците. Но той, погребаният, е имал роднини, а те на свой ред — наследници, които все още живеят тук. Когато целият град е разбрал, че се нанасяме в тази къща, по някаква причина наследниците са решили да вземат костите на своя прародител. И по-странни неща са се случвали.

Челото на Кевънау се смръщи.

— Това е зло.

Торн застина в неловко мълчание.