Магьосникът
- Автор: Хъгинс Джеймс Байрън
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-866-6
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Но…
Животът му на млад пенсионер като че ли няма да е такъв, какъвто е очаквал!
Неговият нов дом е в провинциалната Нова Англия, но около него витаят странни истории. За необикновената съдба на обитателите, например. Но това са само слухове. Нали така!
Внезапно Торн открива в мазето скелет, окован в сребърни белезници, който изчезва бързо. И то по най-невероятен начин. Майкъл Торн се изправя пред древна загадка, която заплашва дома му и цялото селище…
Разследването на убийство отпреди век беше безсмислено. Скелетът бе изчезнал и Торн не го беше грижа кой го бе отнесъл. Вероятно роднините на виновния не искаха убийството да бъде разкрито. Единственият му проблем беше, че на сутринта трябваше да измисли нещо, за да не се притесни Ребека. Защото със сигурност нямаше да й каже, че е открил мъртвец в мазето. Трябваше да рискува с нейния детектор на лъжата.
Въздъхна дълбоко и погледна Кейхил.
— Шерифе, съжалявам; че те измъкнах от леглото.
Втренченият поглед на Кейхил даде известна представа на Торн защо помощниците му се страхуваха от него. Черните му очи бяха безизразни, неумолими, безпристрастни. Очи на човек, който можеше да те измъкне от канавката, да те застреля като куче и без да трепне да гледа как умираш от загуба на кръв.
И Торн беше способен на същото. Той не отмести очи от тези на шерифа.
Накрая Кейхил осъзна, че Торн не беше уплашен и бавно кимна:
— Това, че някакъв глупак е избягал със скелета, няма голямо значение. Човекът е мъртъв, няма го вече. Който и да го е убил, вероятно също е мъртъв. Не са останали и кой знае колко следи на местопрестъплението. Можем да го зарежем.
Той погледна към веригите и махна с ръка.
— Какво ще ги правиш? Къщата е твоя, значи ти принадлежат. Може да изкараш някоя пара.
Торн се замисли по въпроса.
Обикновено сребро, стопено на кюлчета, може би струваше доста. Но надписите вероятно го правеха много по-ценно за някой музей. Те вероятно имаха специално, свещено значение.
— Предполагам, че ще проверя дали някой ги иска — вдигна рамене той.
Кейхил тръгна към отвора и докато минаваше покрай Торн, промърмори:
— На твое място щях да иззидам стената отново.
Торн наблюдаваше внимателно как Кейхил прекрачи стената и влезе в гроба. Едрият шериф огледа вдлъбнатините, оставени от скелета, и наклони глава към Тейлър.
— Джак, не се тревожи за бумащината. Ще го отбележа при „разни“. — Кейхил замълча продължително.
— Просто се радвам, че това… каквото и да е било… си е отишло.
Торн си спомни за усещането за зло, което го бе обзело по-рано. Пое си дълбоко дъх и бавно го изпусна. Разтревожи се, дланите му се изпотиха. Вгледа се в гробницата.
— Ако си е отишло.
5.
Кашони, кашони и пак кашони. Ребека режеше тиксото на надписаните кашони със стандартно джобно ножче, а Торн ръководеше хамалите. За преместването бяха наели фирма. Не беше възможно да пренесе всичко сам.
Да наблюдаваш как товарят камионите се оказа удивително преживяване. Торн никога не бе предполагал, че масите, столовете и другите мебели могат да се разглобят по толкова много начини. Хамалите натовариха камионите много рационално. Не беше за чудене, че печелеха толкова пари. Заслужаваха ги.
Торн продължаваше да мисли за снощи. Беше казал на Ребека, че след като разбрал за костите на динозавъра, шерифът решил да провери за какво става дума, да им каже „добре дошли“ в Сидър Ридж, да ги подкани по-бързо да пуснат стационарния си телефон, да разкаже на Торн колко заместници има и къде патрулират. После Кейхил попита имат ли някакви специални нужди и направи дискретен комплимент на Ребека, която според Торн на четиридесет и три беше по-хубава, отколкото на двадесет.
Но накрая Кейхил, може би наистина впечатлен от Ребека, за нещастие се изпусна:
— Отишъл си е… ааа, искам да кажа, само някакви стари конски кокали. По-добре да се връщам на работа.
Торн затвори очи. Знаеше, че Ребека ще поиска обяснение за тази забележка.
И тя го направи веднага:
— Майк, какво искаше да каже шерифът?
Торн вдигна рамене.
— Мисля, че най-вече искаше да ни провери, да види в какво състояние е къщата, да запомни децата. Той е шериф от старата школа. Трябва да познава своето паство.
— Не можеш да видиш нещо подобно в Лос Анджелис — Ребека примигна и замълча. — Стори ми се малко неспокоен.
— Работата му е сериозна.
Тя се замисли над думите, а може би и над тона му.
— Майкъл, липсва ли ти тръпката?
— Липсва ми усещането, когато вкарвах бандити в затвора — отговори той. — Никога не ми е пукало за екшъна. Знаеш това.
— Да, зная. Сега получи възможност да се отпуснеш и да заживееш като нормален човек. Край на битката с чудовищата.