Хартиеното момиче

— Добър ден, Том — каза на свой ред Керъл, влизайки в салона.

Носеше служебната си униформа. Хвърлих поглед към улицата и забелязах, че една полицейска кола беше паркирана пред дома ми.

— Дошла си да ме арестуваш ли? — пошегувах се, като я прегърнах силно.

— Ти кървиш! — извика тя.

Свих вежди, после забелязах петната от кръв по ризата ми — спомен, оставен от срязаната ръка на Били.

— Не се плаши, това не е моята кръв.

— Ако си мислиш, че това ме успокоява! А освен това, още е хладно — отбеляза тя подозрително.

— Чакайте. Никога няма да се досетите какво ми се случва! Вчера през нощта…

— На кого е тази рокля? — прекъсна ме Майло, повдигайки копринената туника, изцапана с кръв.

— На Орор, но…

— На Орор? Не ми казвай, че ти…

— Не! Не я носеше тя. Беше друга жена.

— А, срещаш се с друга жена! — възкликна той. — Ами това е добър знак! Познаваме ли я?

— В известен смисъл — да.

Керъл и Майло си размениха смаяни погледи, преди да попитат в един глас:

— Коя е тя?

— Погледнете на терасата. Ще се изненадате.

Еднакво забързани, те прекосиха хола и подадоха любопитни глави от френския прозорец. После настъпи мълчание за няколко секунди, преди Майло да установи:

— Няма никого навън, драги.

Изненадан, отидох при него на терасата, където духаше силен бриз.

Масата и столовете бяха преобърнати, плочките бяха осеяни с парченца стъкло. Кафе, сладко от банани и кленов сироп бяха размазани по пода. Но нито следа от Били.

— Да не би армията да е правила ядрени опити в къщата ти? — осведоми се Керъл.

— Да бе, тук е по-зле от Кабул — продължи Майло.

За да се предпазя от слънцето, сложих ръка над очите си и заразглеждах хоризонта. Вчерашната буря беше придала на плажа вид на диво място. Рулата пяна, които още се разбиваха шумно на пясъка, бяха изхвърлили по края няколко ствола на дървета, кафяви водорасли, стара дъска за сърф и дори едно колело. Но трябваше да призная очевидното: Били беше изчезнала.

С професионален рефлекс Керъл се беше навела близо до стъклото, разглеждайки тревожно следите от кръв, които започваха да засъхват по него.

— Какво е станало, Том? Бил ли си се с някого?

— Не! Просто…

— Обаче сега вече наистина ни дължиш обяснение! — прекъсна ме отново моят приятел.