Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Това е стилизирана езическа спирала. Можете да намерите различни нейни варианти в цяла Северна Европа.
Ново чукване на клавиш и спиралата се наложи върху разделения на четири кръг.
— Виждате как спиралата започва в центъра на кръста и се разширява, за да изпълни кръга. Докато разделеният на четири кръг представлява земята, спиралата символизира живота и по-точно — пътя на душата, преминаването от живот към смърт и прераждане. Кат въздъхна.
— Всичко това е много хубаво, но не разбирам какво общо има със зверствата в Африка. Не се ли отдалечаваме от темата?
— Може би не — възрази Джорджина Роу и се поизправи в стола си. Беше набита жена с къса като на мъж коса. — Прегледах доклада на НАТО и макар че подробностите са все още предварителни и непълни, все ми се струва, че атаката се дължи по-скоро на желанието да се унищожи фермата на „Виатус“, отколкото на някаква вражда между въстаници и властите в Мали.
— Съгласна съм — каза Кат. — Туарегите никога не са показвали подобно насилие. Атаките им обикновено са в стил удряш и бягаш. А не кланета като това.
— Да разпънат горкото момче насред изгореното поле и да го жигосат с този знак. — Джорджина поклати тъжно глава. — Явно е предупреждение за онова, което прави онази корпорация, за изследванията й в областта на генномодифицираните храни. Като биоинженер съм наясно с всички спорове около тази тема. Противниците срещу подобни намеси в природата непрекъснато се увеличават. И макар че повечето протести се дължат предимно на страх и неосведоменост, за тях допринасят също и немарливият контрол от страна на властите върху тази взривоопасна индустрия. Мога да се впусна в повече подробности…
Пейнтър спря срещу нея.
— Нека засега се съсредоточим върху въпроса какво общо има това със случая.
— Обяснението е просто. Движението против генномодифицираните храни е особено силно в Африка. Наскоро Замбия и Зимбабве забраниха всички продукти, съдържащи генномодифицирани храни, въпреки че милиони жители от двете страни са застрашени от глад. Като цяло политиката „по-добре мъртъв, отколкото сит“, е безумна. Тази лудост е повсеместна и продължава да се разраства. Мисля, че унищожаването на лагера на Червения кръст е било замислено като атака срещу „Виатус“. — Джорджина посочи екрана. — И смятам, че описанието на Адам на етимологията на този символ подкрепя това предположение.
Пейнтър започна да схваща.
— Символ, представляващ земята. Джорджина заговори по-твърдо, за да подчертае увереността си.
— Които и да са извършителите, те смятат, че защитават земята. Мисля, че си имаме работа с някаква нова войнствена група екотерористи.
Кат се намръщи.
— Има известен смисъл. Ще поръчам на източниците ми да се съсредоточат в тази насока. Може пък да успеем да разберем кои са тези терористи и къде е централата им.
Пейнтър се обърна към Адам Пруст, чието обяснение беше задвижило разследването.
— Прекъснахме те. Искаш ли да добавиш още нещо?
— Само едно. За разделения на четири кръг и спиралата. Двата символа са били много важни и силни за езичниците от Северна Европа. Особено за друидите. Всъщност, когато северните райони били покръстени, символите продължили да съществуват като част от новата вяра. Друидският кръст се превърнал в келтския, който познаваме и днес.
Адам извика ново изображение на екрана. Вертикалната линия на езическия символ беше издължена надолу, образувайки християнски кръст.
— По същия начин — продължи Адам — спиралата е станала символ на Христос и по-точно на преминаването му от живот към смърт и възкръсване.
— И какво е важното на това? — нетърпеливо попита Кат, която явно изгаряше от нетърпение да тръгне по трохите, оставени от думите на Джорджина.
Но Пейнтър като че ли се досети накъде бие Адам с последното си твърдение.
— Значи не смяташ, че седалището на екотерористите е в Африка, така ли?
Криптологът поклати глава.
— Разделеният на четири кръг може да се открие в някои африкански култури, но най-често представлява слънчев символ, а не земен. Мисля, че трябва да насочим вниманието си към Северна Европа. Особено като се има предвид, че централата на „Виатус“ е в Осло.
Джорджина се усмихна.
— С други думи, трябва да се оглеждаме за банда разлютени друиди.